Р Е Ш Е Н И Е

67

24.07.2012 г., гр. Котел

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав, на 26.04.2012 г., в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ......................

.........................

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ......................

........................

секретар С.П. .............................................................................................................. прокурор: .................................................................................................................................... като разгледа докладваното от съдията Иван Ченков гражданско дело № 615 по описа на РС Котел  за 2011 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в който ищците М.В.Р., А.В.П. и С.В.П., чрез адвокат М.Г. ***, предявяват иск по отношение на ответницата К.Ж.М., с който молят съда да ги признае за единствени собственици на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 196, том ІІ, дело № 372/2006 г. на Съдията по вписванията при РС Котел, както и да прогласи нищожността на издадения в полза на ответницата нотариален акт 196, том ІІ, дело  № 372/2006 г. на РС Котел.

Твърди се в исковата молба, че ищците са съсобственици на основание давностно владение и наследство на недвижим имот, по нотариален акт № 328, том І, дело № 610/1997 г. на РС Котел, при квоти - ищцата М.Р. – на 2/4 ид. ч, а ищците  А. и С. Петрови – на по ¼ ид. ч. всеки един от двамата, представляващ празно дворно място с площ от 863 кв. м., съставляващо парцел  І-30 в кв. 7 по плана на село Катунище, община Котел, при граници от три страни улици и наследниците на П. С. П.. Съгласно новата кадастрална карта на селото, имотът съответствал и бил идентичен с ПИ с идентификационен номер 36681.53.30, с площ 856 кв. м., представляващ празно дворно място с граници: ПИ 36681.53.31; ПИ 36681.53.1941; ПИ 36681.53.177.

            През месец ноември 2011 г., заявявайки скица пред Службата по кадастър, узнали, че ответницата се е снабдила с нотариален акт № 196, том ІІ, дело № 327/2006 г. на Съдия по вписванията при РС Котел за собственост върху процесния имот, придобит по давностно владение и наследство. Ищците молят съда да ги признае за единствени собственици на процесния имоти да прогласи нищожността на нотариалния акт, с който ответницата се легитимира като собственица на същия имот. Претендират се разноските по делото.

             В писмения отговор от ответницата се оспорва изцяло предявената претенция, с твърдението, че представения нотариален акт № 328, том І, дело № 10/1997 г. на РС Котел е неверен и следва да се обяви за нищожен, тъй като посоченото в него основание придобивна давност и наследство не отговаряло на истината, тъй като наследодателят на ищците никога не бил владял този имот. Твърди се, че имотът е принадлежал на Д.(Ж.) .С.Й., като се прилагат писмени доказателства за твърдението, а така също и че правилно е издаден нотариалният акт, с който ответницата се е снабдила, на посоченото в него основание. Моли съда да отхвърли предявената претенция. Претендират се разноските.

            В хода на делото ищците се представляват от адвокат М.Г., която от тяхно име поддържа претенцията и моли съда да я уважи,  а ответницата - от адвокат М.П., който поддържа становището от отговора и от името на ответницата моли съда да отхвърли претенцията.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Двете страни по делото спорят за недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ 863 кв. м., находящо се в село Катунище, обективирано в нотариален акт № 328, том І, дело № 610/1997 г. на Котленски районен съдия Рашко Драганов, описано като парцел І-30, в кв. 7, по плана на селото, при граници от три страни улици и наследници на П. С. П., с който нотариален акт ищците се легитимират като собственици на основание давностно владение и наследство.

В нотариален акт № 196, том ІІ, дело № 372/2006 г. на Съдията по вписванията при РС Котел, Стефка Р., съставен за същи имот, описан като празно дворно място с площ 856 кв. м., съставляващо поземлен имот с кадастрален номер 36681.53.30 по новата кадастрална карта на селото, при граници от изток - ПИ № 36681.53.31; северозапад ПИ №  36681.53.194 и югозапад ПИ № 36681.53.177, като собственица се легитимира ответницата.

И в двата нотариални акта се визира един и същ недвижим имот, видно от приложеното по делото удостоверение за идентичност на имотите, издадена от Община Котел, Дирекция УТЕС, съгласно което урегулиран поземлен имот  І-30 по плана на селото от 1987 г. (по нотариалния акт от 1997 г.), съответства и е идентичен с поземлен имот с идентификационен номер 36681.53.30 по кадастралната карта на село Катунище, одобрена със заповед № РД-18-44 от 20.09.2005 г.

По делото е приложено и протоколно решение № 56008 от 19.11.2004 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи по преписка № 3423 на ОСЗГ Котел, от което е видно, че ОСЗГ Котел е отказала да признае право на собственост върху два от заявените за възстановяване имоти - овощни градини с площ 0.3 дка и 0.5 дка, тъй като, съгласно представеното за тях удостоверение № 94-00-2221 от 13.04.2000 г. на Община Котел, приложено по делото, имотите попадат в регулацията на населеното място и за тях е отреден парцел І-30 в кв. 7 по регулационния план на селото, а така също и по разписен списък били записани на собственик Дечо Стоянов Йовчев, който е наследодател на ответницата.

За по-доброто изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът изиска служебно двете нотариални преписки, по които са съставени процесните два нотариални акта.

            Всички писмени доказателства по нотариалната преписка, по която е съставен нотариалния акт на ответницата К.М., издадени към датата на съставяне на нотариалния акт през месец септември 2006 г. недвусмислено удостоверяват основание за собственост по давност и наследство върху имота от страна на К.М., като единствена наследница на наследодателя Ж. С.Й., видно от удостоверение за наследници № 496 от 15.08.2006 г. на Община Бургас, както и от приложената скица № 2103 от 08.09.2006 г. на СК Сливен, удостоверение за данъчна оценка, в което на основание чл. 264, ал. 1 от ДОПК, се удостоверява че лицето К.Ж.М. е собственик на процесния имот.

            В нотариалната преписка по ищцовото нотариално дело № 610 от 1997 г. е представена скица № 670 от 07.12.1995 г. където е отбелязано, че имот № І-30 от кв. 7 с площ 863 кв. м. (процесния имот), по разписен списък е записан на собственик Д.С- Й.. Към същата преписка е и приложеното удостоверение за данъчна оценка, издадено съгласно Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти при Община Котел, с изх.  № 94-Д/344 от 10.12.1997 г, удостоверяващо че процесният имот е записан по разписен списък на името на Д. С. Й..

            За съда не стана ясно как при наличие на такава фактическа обстановка е съставен нотариалният акт, с който ищците се легитимират като собственици, въз основа на което предявяват настоящата претенция си на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. От тяхна страна не бяха ангажирани доказателства, за да убедят съда че те са собственици и претенцията им да е основателна и доказана.

            От разпитаните по делото свидетели, водени от ищцовата страна, се наведоха доводи за съседство между двата имота, което обаче не се потвърди от нито едно от представените писмени доказателства, още повече, че в показанията си свидетелите не конкретизираха всеки един от имотите поотделно по площ, по какъв начин са в съседство и прочие, а единствено акцентираха върху принадлежността на имота на ищците и неговата площ. Твърдейки, че става въпрос за два отделни  съседни имота, те не посочиха никакви данни за евенуалния имот на ответницата, различен от ищцовия. Свидетелката М. Й.: „На К. не мога да кажа колко е голяма градината.” Също свидетелката Бонка Пенкова: „ Не мога да кажа Катината градина колко е голяма. Това са две различни градини.” Единодушни бяха в показанията си, че между двете градини имало синур.

            Свидетелката М. С. доведена от страна на ответницата изнесе данни единствено за имота, като собственост на ответницата, с която го била посещавала: „…много пъти сме брали сливи за ракия от градината на К.. … от горната страна от към къшлата имаше дувари, аз от много време не съм ходила. Отдолу има два пътя. Не мога точно да кажа площта - 7 - 8 ара дали ще има, не знам. На изток е пътя, отдолу е Йоргини, Йовка Златева е на ъгъл, а другото е на Въльо Райнов (наследодателя на ищците), той има там ограда и дворът му е голям. Между тези две места има дървета, но за синор не съм обръщала внимание, има дървета. Въльовото не го знам колко е голямо.”

В свидетелските показанията от протокола от обстоятелствената проверка, по нотариално дело № 372/2006 г. на Съдията по вписванията, свидетелите В. Д., С. Д. и М…. С. (свидетелка и по настоящото дело), не се сочат данни за съседство с ищците. Напротив, твърди се, че имотът принадлежал на бащата на ответницата, а понастоящем тя го стопанисвала, ползвала безпрепятствано и никой не бил изразявал претенции спрямо него, каквито между впрочем бяха и показанията на ищцовите свидетели в съдебно заседание по настоящото дело, което навежда съда на пристрастие на самите свидетели.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът не можа да се убеди в основателността на предявената ищцова претенция и стигна до извода, че същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и че нотариален акт № 196, том ІІ, дело № 372 от 2006 г. на Съдията по вписванията при РС Котел, с който ответницата К.М. е призната за собственик по давностно владение и наследство на ПИ № 36681.53.30 (УПИ І-30 в кв. 7 по плана на с. Катунище от 1987 г.) е правилен и законосъобразен, което от своя страна обуславя и последващото действие на съда, а именно обявяването на нотариален акт № 328, том І, дело № 610/1997 г. на РС Котел, за нищожен.

По делото не се установи безспорно, че наследодателя на ищците, а впоследствие и самите те да са владели имота и същият да е бил тяхна собственост. В издаденият в полза на ответниците нотариален акт № 328, том І, дело № 610/1997 г. на Рашко Драганов - Котелски районен съдия, са отразени неверни обстоятелства - при наличие на данни, че имотът по разписен списък се води на името на наследодателя на ответницата Дечо Стоянов Йовчев, нотариалният акт неправилно е бил съставен в полза на ищците, поради което съдът следва да го обяви за нищожен.

Съобразно доказателствената тежест, установена от материално правната норма, от страна на ищците не се доказа да са собственици на процесния недвижим имот, поради което следва предявената искова претенция да бъде отхвърлена изцяло, като обяви за нищожен издадения в тяхна полза нотариален акт за собственост върху процесния имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност и наследство, напротив - в случа я се доказа несъществуването на претендираното  от тях правно отношение.

Съобразно изхода от спора, съдът следва да възложи направените от ответницата разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева,  в тежест на ищците.

Ръководен от изложеното до тук, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявената от ищците искова претенция, с която молят съда да ги

признае за единствени собственици на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 328, том І, дело № 610/1997 г. на Рашко Драганов, Котленски районен съдия, представляващ празно дворно място с площ 863 кв. м., съставляващо УПИ І-30 в кв. 7 по плана на село Катунище от 1987 г. (ПИ № 36681.53.30 по кадастралната карта на с. Катунище от 2005 г.).

            ОБЯВЯВА за НИЩОЖЕН нотариален акт № 328, том І, дело № 610/1997 г. на Рашко Драганов, Котленски районен съдия, за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, с който М.В.Р. ***, ЕГН ********** се признава за собственичка по давностно владение и наследство на 2/4 идеални части, А.В.П.,***, ЕГН ********** и С.В.П. ***, ЕГН ********** - за собственици по давностно владение и наследство на по ¼ идеална част от недвижим имот в село Катунище, представляващ празно дворно място с площ от 863 кв. м. съставляващо УПИ І-30, в кв. 7 по плана на село Катунище, при граници от три страни улица и наследници на Пеню Стайков Пенков.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК, М.В.Р.,***, А.В.П.,*** и С.В.П. ***, ж. к. Младост 1, бл. 94, вх. А, ет.4, ап. 9, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на ответницата К.Ж.М.,***, сумата 300.00 (триста) лева, представляваща направени от нея разноски за адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС Сливен, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                  С Ъ Д И Я: