Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

Номер ..........,   13 януари 2012 г. , град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански  състав, на деветнадесети декември през две хиляди и единадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : И. ЧЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ : ………………………………

……………………………….

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : .................…………………..

.................…………………..

Секретар С.П....……..…………...….............................………..........…………….

прокурор …………………………......................………………………...……......................

като разгледа докладваното от съдията И. ЧЕНКОВ гражданско дело номер 405 по описа за 2011 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Х.И.С. против „Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Васил Цончев” ЕООД, в която се твърди, че с ответника са били в трудовоправно отношение от 1998 г. до 21.09.2011 г. и за месеците юли 2010 г., август 2010 г.,  септември 2010 г., ноември 2010 г., март 2011 г. май 2011 г., юни 2011 г., юли 2011 г., август 2011 г. и септември 2011 г. не ù било изплатено дължимото трудово възнаграждение в размер общо на 1 853.64 лева. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение не ù било изплатено и полагащото ù се обезщетение за 15 дена неизползван платен годишен отпуск за 2011 г. в размер на 357.66 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да ù заплати горепосочените сума, като претендира обезщетение в размер на 500.00 лева, считано от изискуемостта на всяко от неизплатените трудови възнаграждения до подаване на исковата молба. Претендира и законната лихва върху неплатеното трудово възнаграждение и върху обезщетението за неизползван отпуск, считано от подаване на исковата молба да окончателното изпълнение на задължението.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор, в която предявените искове не се оспорват. Поддържа се, че задълженията не били заплатени, поради липса на финансиране.

С доклада по делото съдът е приел, че е сезиран с два обективно кумулативно съединени иска – чл.128 от КТ, по чл.224, ал.1 и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и поддържа предявените искове.

За ответника не се явява представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото и е установено, че ищцата и ответника са в трудовото правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 1989 г., което е прекратено, считано от 21.09.2011 г. Съобразно последното изменение на трудовия договор, ищцата заема длъжността рехабилитатор с основно месечно възнаграждение в размер на 440.00 лева. Представени са две удостоверения, издадени от работодателя, които удостоверяват размера на дължимите и неизплатени на ищцата месечни трудови възнаграждения към момента на подаване на исковата молба, както и размера на неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2011 г.

С оглед установяване на точния размер на дължимото възнаграждение и на обезщетението по чл.224 от КТ съдът назначи, изслуша и прие като неоспорена съдебносчетоводна експертиза, според която размерът на неизплатеното възнаграждение за посочените в исковата молба месеци е в размер на претендирания, а именно 1 853.64 лева, размерът на мораторната лихва върху тази сума от изискуемостта помесечно до 29.09.2011 г. е в размер на 74.33 лева, а обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за 15 дена неизползван платен годишен отпуск за 2011 г. - в размер на 357.66 лева.

            Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Искът с правно основание чл.128 от КТ е основателен, доказан и следва да бъде уважен изцяло. В производството по този иск работникът или служителят следва да установи всички елементи от фактическия състав, за които носи доказателствената тежест. Той трябва да установи, че е в трудовоправни отношения с ответната страна за претендирания период, което се доказа в настоящия процес. Разпоредбата  на чл.245, ал.1 от КТ гласи, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като в ал.2 е регламентирано, че разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. Предпоставка за прилагане на тази гаранционна норма е добросъвестното изпълнение на трудовите задължения. А добросъвестността се предполага до доказване на противното.  В случая тя не означава друго, освен че през исковия период ищцата е била изправна страна, т. е. че точно е изпълнила задължението си да престира работна сила.  Обратното в случая не е доказано, а и липсват оспорвания и възражения в тази насока.

 Съдът приема за дължима сумата, посочена в издадената от ответното дружество служебна бележка и потвърдено от експертното заключение, общо в размер на 1 853.64 лева. 

 

 

Предявеният иск с правно основание чл.245, ал.2 от КТ вр. чл.86 от ЗЗД е за присъждане на обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение. Искът е основателен, но е предявен в завишен размер. От назначената по делото експертиза се установи, че размерът на обезщетението е 74.33 лева, поради иска за разликата до 500.00 лева следва да бъде отхвърлен. Искът е основателен и в частта му, в която се претендира законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изпълнение на задължението.

Съдът следва да уважи изцяло и предявения иск по чл.224, ал.1 от КТ, тъй като ищцата, след като доказано съществуване на трудовото правоотношение, от страна на ответника не ù се противопостави възражение, че платеният отпуск е ползван, нито пък че обезщетението е заплатено. Размерът на обезщетението се установи от издаденото от ответната страна служебна бележка, потвърден от експертното заключение. Съдът следва да присъди на ищцата и законната лихва върху това обезщетение, считано от подаване на исковата молба до окончателното изпълнение на задължението, тъй като с подаване на исковата молба ответникът е поставен в забава за изпълнение на обезщетението.

            На основание чл.78, ал.6 от ГПК съдът следва да осъди ответното дружество да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт сумата 174.15 лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на исковете, а държавната такса върху отхвърлената част от иска по чл.86 от ЗЗД остава за сметка на съда. Съдът следва да възложи в тежест на ответника и направените от съда разноски за изготвяне на експертизата в размер на 145.00 лева.

            На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът следва  да допусне предварително изпълнение на решението в частта му, в която се присъждат на ищцата трудовото възнаграждение по чл.128 от КТ, обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ заедно със следващите се лихви.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ОСЪЖДА на основание чл.128 от КТ „Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Васил Цончев” ЕООД, седалище и адрес на управление град Котел, ул. Раковска, № 3, ЕИК 119502808, , ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.С., ЕГН **********,***, 3, сумата 1 853.64 (хиляда осемстотин петдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща неплатена част от трудовото ù възнаграждение за месеците юли 2010 г., август 2010 г.,  септември 2010 г., ноември 2010 г., март 2011 г. май 2011 г., юни 2011 г., юли 2011 г., август 2011 г. и септември 2011 г.

ОСЪЖДА на основание чл.245, ал.2 от КТ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД „Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Васил Цончев” ЕООД, с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.С., с посочени данни, обезщетение за забавено плащане върху сумата 1 853.64 лева в размер на 74.33 (седемдесет и четири лева и тридесет и три стотинки) за времето от изискуемостта на всяко от просрочените месечни трудови възнаграждения до подаване на исковата молба на 28.09.2011 г., като иска за разликата до пълния предявен размер 500.00 лева ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА на основание чл.245, ал.2 от КТ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД „Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Васил Цончев” ЕООД, с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.С., с посочени данни, законната лихва върху сумата 1 853.64 лева, считано от 29.09.2011 г. до окончателното ù изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ вр. чл.86 от ЗЗД „Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Васил Цончев” ЕООД, с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.С., с посочени данни, сумата 357.66 (триста петдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки), представляващо обезщетение за 15 дена неизползван платен годишен отпуск за 2011 г.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Васил Цончев” ЕООД, с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.С., с посочени данни, законната лихва върху сумата 357.66 лева, считано от 29.09.2011 г. до окончателното ù изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Васил Цончев” ЕООД, седалище и адрес на управление град Котел, ул. „Раковска” № 3, ЕИК 119502808, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт сумата 319.15 (триста и деветнадесет лева и петнадесет стотинки), представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданските искове и направените разноски.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението досежно присъдените трудово възнаграждението, обезщетение и следващите се лихви.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС Сливен в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                                                   С Ъ Д И Я: