Р Е Ш Е Н И Е                                  

54

04.06.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав на 18.04.2012 г., в публично заседание, в следния състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ

                           ЧЛЕНОВЕ…………………………..

                            ……………………………

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :……………

                        ...........................

Секретар С.П. .......................................................................................                                                                        

прокурор………………………………….................................................................................

като разгледа докладваното от председателя ИВАН ЧЕНКОВ гражданско дело № 390  по описа на РС Котел за 2011 година:

Производството е образувано въз основа на искова молба от Н.В.Д., с която тя предявява срещу Община Котел граждански иск в размер на 5 000 лева за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, вследствие ухапване от бездомно куче в село Кипилово, община Котел.

Ищцата твърди, че на 16.04.2011 г. около 14:30 ч. в село Кипилово, била ухапана от бездомно куче в областта на дясната подбедрица, при което получила разкъсно-контузни рани, изпитала силни болки и уплаха. Веднага потърсила медицинска помощ, с помощта на близки. След около месец безуспешно лекуване в домашна обстановка, състоянието не се подобрявало, раните й не заздравявали, въпреки непрекъснатото третиране с медикаменти, което наложило специализирано лечение в МБАЛ в гр. Русе. След случилото се, ищцата дълго време не била в състояние да се придвижва самостоятелно, а с помощта на близките й, които я обгрижвали денонощно. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата 5 000 лева, за причинени неимуществени вреди. Моли да бъде освободена от внасяне на държавна такса, с оглед минималната  й пенсия.

В отговора си изразява становище, че предявената претенция е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, а ако не я отхвърли, я счита за прекомерно завишена. Твърди, че общината не била ангажирана с бездомните кучета, твърди,че кучето не било безстопанствено, а нечия собственост, оспорва медицинската документация. Претендира разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.04.2011 г. ищцата ходила до магазина в селото и прибирайки се у дома, била ненадейно нападната в гръб от бездомно куче и ухапана от него, вследствие на което получила разкъсно-контузна рана - факт, доказан безспорно от последващата медицинска документация, а така също и от разпита на свидетелите, чиито показания, дадени под страх от наказателна отговорност,  бяха единодушни и взаимно кореспондиращи си.  Непосредствено след ухапването, съпругът на ищцата я завел до лекаря в село Кипилово, който й оказал първа помощ, като й направил превръзка и инжекция и я посъветвал да отиде в Бърза помощ в гр. Русе, където е постоянният ú адрес и където започнала лечение.

Свидетелката М. М., пенсионерка и живуща ***, каза: „Кучката я ухапа, аз видях, тя (ищцата) се връщаше от горе и вървеше по тротоара, тя мина покрай нас, покрай дувара. Аз видях, като потекоха кървите”. „Тази кучка изпохапа много народ”. По думите на свидетелката, в разговор с кмета на селото по този въпрос, тя казва: „Кметът каза, че не можело да се убие животното, защото законът ги защитавал”.

Другата свидетелка - свидетелката С. П., пенсионерка и също постоянно живуща ***, макар и не непосредствена очевидка на действието на кучето, каза: „Видях ухапания й крак, беше целият в кръв, а тя цялата трепереше.”

Свидетелят Д. Д., съпруг на ищцата, посрещайки я у дома, непосредствено след случилото се изнесе пред съда в показанията си в какво състояние съпругата му се е добрала до дома им. Същият каза, че й е помогнал да влезе в къщи, завел я е в лечебницата, но тъй като била алергична, страхувайки се от усложнения, тръгнали за гр. Русе, където е постоянният им адрес. Свидетелят Д. е пряк свидетел и очевидец на случващото се по-късно, защото той, като нейн съпруг е бил непрестанно до нея, обслужвал я е, тъй като раната й се влошавала. Той казва: „На другия ден започнаха отоците и болките. От ухапването зъбите бяха забити много надълбоко. После месото й загни. … После я приеха в болницата и започнаха да й правят операция, отрязаха от бедрото й месо, за да съживят раната долу. От там започнаха истинските мъки вече. Кракът ú се наду много”, поради което:”Аз я придружавах до тоалетната и банята”  и също: „Едва след около три месеца започна да стъпва на крака си с моя помощ”.

Видно от приложената по делото епикриза, на ищцата е правена оперативна интервенция, при която се е наложило ексцизиране на некротичните тъкани (свидетелят Димов: „месото й загни”), след което се е взело кожен трансплантант от бедрото и се е пришил на ухапаното място - хирургична интервенция, направена под съответна упойка. Освен това ищцата страда и от съпътстващи заболявания, поради които е освидетелствана с експертно решение на ТЕЛК с 56 процентна степен на увреждане, което по всяка вероятност е отежнило наложилото се специализирано лечение, вследствие инцидента.

Свидетелката П., на въпроса на процесуалния представител на ответника след колко време след инцидента са се видели с ищцата, тя отговаря: „Тя дълго време не си беше идвала, защото се лекува, може да е било след три, четири месеца.”

Видно от приложената по делото медицинска документация, в това число рецепти, касови бележки и прочие, в цялата й обемност, на ищцата е проведено специализирано лечение, предполагащо разходи, а с оглед на това, че понастоящем е пенсионерка с минимална пенсия, наложилото се лечение, със сигурност е предизвикало и съответния финансов дисбаланс по отношение на личните й средства, за което говори и факта, че в исковата си молба отправя искане да бъде освободена от държавната такса, поради липса на достатъчно средства. Освен всичко, съдът доби и визуална представа за състоянието на крака на ищцата вследствие  ухапването, тъй като тя показа в тази му част.

От всичко казано до тук, съдът не споделя доводите, изразени от процесуалния представител на ответната община Котел, според който ищцата е претърпяла описаните болки и страдания, тъй като била потърсила късно квалифицирана медицинска помощ или пък на евентуални грешки на медиците, тъй като стана достатъчно ясно, че тя, като интелигентен човек е следвала всички стъпки по пътя на цялото лечение, а колкото до наличие на евентуални „грешки на медиците”, същата не може да има каквото и да било лично отношение като направлява нещата в тази насока и търсейки изгода от случката. Също така безспорно се доказа и фактът, че кучето, ухапало ищцата е бездомно, а не собствено на някой негов стопанин и като такова е причинявало и на други хора подобни събития.

Глава V от Закона за защита на животните визира въпросът за бездомните кучета, където недвусмислено е посочено, че общинските съвети приемат съответните програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета  и предвиждат средства за изпълнението им, а кметовете на общините организират изпълението на тези програми, приемайки наредби за овладяване размножаването им.

Съгласно чл. 40 от Закона за защита на животните, кметовете на общините организират улавянето и изолирането на скитащи кучета и осигуряват финансовите средства за провеждане на задължителни ветеринарно-медицински мероприятия.

С Решение № 125 от 08.09.2008 г. и Решение № 127 от 08.09.2008 г. Общинският съвет при Община Котел е приета Наредба за притежаване и отглеждане на кучета на територията на общината, както и програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета за периода 2008 г. - 2011 г. (ухапването е станало на 16.04.2011 г.)

Несъмнено, в случая Община Котел е институцията която, наред с всичко, има грижата и отговорността да се справя с проблема за бездомните кучета, взимайки необходимите мерки, тъй като със сигурност улицата не е място за живеене на едно куче. В тази връзка тя носи гражданската отговорност за вредите, причинени от безстопанствените и свободно движещите се кучета, на територията на общината съгласно наредбите и действащото в страната законодателство.

По изложените съображения, съдът намира предявения иск за основателен и доказан. Относно предявения му размер, съдът, вземайки предвид както претърпените болки и страдания, преживяния стрес и уплаха, също така и последвалите в хода на лечението, материални разходи, направени от ищцата и  в тази връзка намира за справедливо да го уважи частично, в размера му до 2 500 лева, като в останалата му част отхвърли като недоказан.

При този изход на делото, произнасяйки се по въпроса за направените разноски, съдът следва да осъди ответника община Котел да заплати на ищцата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, както и да заплати по сметка на РС Котел сумата от 100.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.

         Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Община КОТЕЛ, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата 2 500.00 (две хиляди и петстотин) лева, за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени вследствие ухапване от бездомно куче, както и сумата 300.00 (триста) лева, представляваща направени от нея разноски за адвокатски хонорар, като отхвърля иска в останалата му част от 5 000.00 лева.

ОСЪЖДА Община Котел, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр. Котел, сумата 100.00 (сто) представляваща държавна такса, върху уважения размер на иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС Сливен.

                                      С Ъ Д И Я: