Р Е Ш Е Н И Е

55

07.06. 2012 г., гр. Котел

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав, на 31.05.2012 година, в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ......................

.........................

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ......................

........................

секретар С.П. ..........................................................................................

прокурор: ..........................................................................................................

като разгледа докладваното от съдията Иван Ченков гражданско дело № 374 по описа на РС Котел  за 2011 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът С.С.П. предявява настоящия иск срещу ответницата И.В.П., на основание чл. 49, ал.1 от СК, за прекратяване на сключения между тях граждански брак.

В исковата молба се твърди, че бракът е сключен на 12.11.1994 г. , първи по ред и за двамата, от който имат две непълнолетни понастоящем деца – В. и С.. През първите години от брака им, отношенията между тях вървели добре, с общи усилия се грижили за двете им деца. Впоследствие материалното състояние се влошило, както и отношенията помежду им, впоследствие се отчуждили един от друг. През 2008 г. ответницата  еднолично решила и заминала да работи в Италия, като напуснала семейството. Ищецът бил против, но тя не се съобразила с него. От тогава ответникът сам се грижел за издръжката и отглеждането им и в момента живеели заедно в гр. С., където учат децата. След неколкократни покани от страна на ищеца към ответницата да се върне в семейството, за да продължат да живеят заедно, тя категорично отказвала, заявявайки, че в никакъв случай няма да се върне в България и че не желаела да живее повече с ищеца. Той не знае къде точно се намира тя, обаждала се в редки случаи на децата по телефона и само на няколко пъти им била изпращала незначителни суми. Ответникът накрая й предложил да се разведат, но тя му заявила, че няма време да се занимава с подобни проблеми и ако желаел, той да подаде молба за развод. Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата, да му присъди родителските права, като заявява, че не претендира издръжка и че не желае ответницата да продължава да носи брачното фамилно име.

На ответницата е предоставена правна помощ по реда на чл. 50 от ГПК, тъй като същата не е намерена на постоянния си адрес и по данни на нейни близки „живее и работи от дълги години в Италия”. За неин процесуален представител е назначен определения от АК Сливен, адвокат Д.Д., който в отговора на исковата молба изразява становище, че искът се явява допустим, като предлага бракът да бъде прекратен по взаимно съгласие, предлага издръжка в размер на 90 лева за детето Веселин и 80 лева - за детето Стефан, не оспорва промяната на фамилното име на ответницата на предбрачното.

В с. з. ищецът, редовно призован, се явява лично и заедно с адвокат Й.Д. ***, който от негово име заявява, че поддържа иска. За ответницата, редовно призована, се явява назначения й по реда на чл. 50 от ГПК служебен процесуален представител, който заявява, че поддържа отговора, по изложените в него съображения.

С оглед изясняване на фактическата обстановка, съдът назначи да бъде изготвен социален доклад, с оглед охраняване по най-добрия начин интересите на двете родени от брака деца, както и разпореди тяхното изслушване.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното като фактическа обстановка:

Видно от представеното по делото удостоверение за граждански брак, страните са сключили такъв на 12.11.1994 г. в село К., община К.. Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** от -******* г. на Община О., детето В. С.П. е родено на *** ***, а съгласно удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ** от ***** г. на Община О., детето С. С. П. е родено на *** *** и към настоящия момент и двете деца са непълнолетни.

И двете деца, изслушани в с. з. потвърдиха факта на дългата фактическа раздяла на родителите си, през което време единствено и само бащата се е грижил за отглеждането и възпитанието им и задоволява нуждите им по отношение на необходимите разходи както за ежедневни нужди, така и за ученически материали и пособия. Децата недвусмислено декларираха желанието си да продължат да живеят с баща си. Детето В., ученик в единадесети клас, каза, че от две години не са се виждали с майка си, а като се чуели по скайп, се карали и че единствено баща му се грижел за тях.  Детето С., изслушано по делото каза: „Майка ни отдавна не си е идвала в България. Свикнахме без нея. По скайп само батко се чува с нея, а аз не искам. Аз искам да остана да живея при баща ми. Той се грижи добре за нас. Майка ни не ни е изпращала подаръци, нито пари”.

Социалният работник, изслушан по делото потвърди пред съда становището си, изразено в социалния доклад, изготвено на база проучване чрез свои колеги на условията в гр. С., където в момента живеят под наем ищеца и двете деца.  По данни от социалния доклад, условията в жилището им били много добри - тристаен апартамент, обзаведен с всичко необходимо за едно домакинство, съобразено изцяло с нуждите и потребностите на децата, с добре поддържана хигиена. Бащата има необходимия капацитет и финансова възможност за да издържа децата и не разчитал на чужда помощ. Проведен бил на място и индивидуален разговор със самите деца, като не са констатирани проблеми или други рискови фактори за развитието им. Категоричното им становище е да продължат да се отглеждат и развиват в семейната среда при техния баща, което заявиха и самите те в с. з.

От датата на подаване на исковата молба - 24.08.2011 г. до датата на с. з. 31.05.2012 г., ищцата по никакъв начин не изразила отношение към настоящото съдопроизводство и съдът е склонен да приеме твърдяното от ищеца в исковата молба, а именно: „Предложих ú да се разведем, но тя ми отговори, че няма време да се занимава с подобни проблеми и ако искам да подам аз молба за развод”, докато в същото време пред детето В., тя е заявила, че сега била без работа, което не предполага липса на време от нейна страна.

На основание гореизложеното, съдът намира, че в процесния случай се касае за брачна връзка, изпразнена от всякакво съдържание. Видно от доказателствата по делото този брак е лишен от смисъла, който законът и моралът влагат в него и на практика съществува само формално. По делото е установено, че страните са в трайна фактическа раздяла от 2008 г. и всякакви съпружески контакти между тях са преустановени. В същото време несъмнено е налице ясно отчетлива тенденция към необратимост предвид очевидната дезинтересираност и настъпилото пълно отчуждение между съпрузите, като в тази връзка съдът съобрази и това, че от момента на раздялата няма данни да е проявяван интерес, насочен към възсатвовянане и укрепване на брачните отношения, напротив, ответницата сама е решила да напусне семейното жилище и да замине на работа в чужбина, макар и несъгласието на ответника, както и категорично е изразила нежеланието си да се върне при съпруга си.

Според константната съдебна практика на ВКС, продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но отражението й върху състоянието на брачните отношения следва да се преценява за всеки конкретен случай. Данните по делото без съмнение сочат за разкъсване на семейната общност, за което съдът, като съобрази наличните факти приема, че причините, да се стигне до това положение в несравнимо по-голяма степен се дължат на поведението на ответницата, предвид доказаната и незаинтересованост към семейството.

Съдебната практика също така приема, че докато бракът не бъда прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от него задължения.

По делото се установиха данни сочещи за виновно неизпълнение на съпружеските задължения от страна на ответницата, като липса на нужната отговорност към семейството и деизнтересирането й от него, както и няма данни ищецът да е нарушил брачните задължения - напротив, той единствен с децата от 2008 г. фактически представлява семейството.

Като краен резултат от всичко гореизложено се е стигнало до едно дълбоко и непоправимо разстройство на брака и това положение, с оглед данните поделото не може да бъда преодоляно и да се възстановят нормални съпружески отношения, поради което следва да бъде прекратен с развод.

Въз основа на наличните доказателства,, съдът приема, че вина занастъпилото в блака дълбоко и непоправимо разстройство има съпругата И.П. и ответница по настоящото дело.

С оглед на обстоятелството, че родените от брака деца все още не са навършили своето пълнолетие, поради което следва да се определят мерки  относно упражняването на родителските права след развода, режима на лични контакти на другия родител с децата, както  и присъждане на месечна издръжка в полза на децата, независимо, че ищецът заяви, че не претендира такава. В този смисъл съдът, изхождайки от конкретните обстоятелства по делото и вземайки под внимание трайната съдебна практика на ВКС намира, че в случая родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца Веселин и Стефан, следва да се предоставят за упражняване от бащата С.С.П., а на майката И.В.П. да се определи един подходящ режи за поддържане налично отношения с детето, а именно да може да го вижда всяка първа и трета неделя от месеца от 09:00 ч. до 18:00 ч., както и да го взема за един месец през лятото, несъвпадащ с платения отпуск на бащата. Ответницата дължи и следва да заплаща на непълнолетното дете Веселин месечна издръжка в размер на 90.00 лева, а на детето Стефан - в размер на 80.00 лева, които съдът определя, приемайки, че този размер съответства на възрастта на децата и техните увеличени потребности, а също така счита за умерен и балансиран.

По отношение на семейното жилище, данните по делото сочат, че същото, находящо се в село К., където първоначално са живели страните, следва да бъде предоставено след развода за ползване от ищеца.

С настоящото съдебно решение, съдът следва да постанови, след развода ответницата да носи предбрачното си фамилно име П..

При този изход на делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд Котел окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата дължи на ищеца и следва да бъде осъдена да му заплати сумата 527.50 лева, представляваща направени по делото от ищеца разноски.

         Мотивиран от гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД на основание чл. 49, ал.1 от СК, сключеният на 12.11.1994 г. в село К. граждански брак между ищеца С.С.П., ЕГН **********,*** и ответницата И.В.П., ЕГН ********** ***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответницата.

ПРЕДОСТАВЯ родителските права спрямо непълнолетните деца В. С.П., ЕГН ********** и С. С. П., ЕГН ********** на техния баща и законен представител С.С.П., ЕГН **********,***, като на майката И.В.П. определя режим на лични контакти всяка първа и трета неделя от месеца от 09:00 ч. до 18:00 ч., както и да го взема за един месец през лятото, несъвпадащ с платения отпуск на бащата.

ПРЕДОСТАВЯ семейното жилище, находящо се в село К., ул. ***********” № ** за ползване на ищеца.

ОСЪЖДА И.В.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетния В.. С.П., ЕГН ********** , със съгласието на неговия баща и законен представител  С.С.П., ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка в размер на 90.00 (деветдесет)  лева, до навършване на пълнолетието му, считано от завеждане на иска 24.08.2011 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.

ОСЪЖДА И.В.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетния С. С. П., ЕГН **********, със съгласието на неговия баща и законен представител  С.С.П., ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка в размер на 80.00 (осемдесет)  лева, до навършване на пълнолетието му, считано от завеждане на иска 24.08.2011 г. ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.В.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.П., ЕГН **********,***, сумата 527.50 лева (петстотин двадесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по делото.

ОСЪЖДА, И.В.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Котел окончателна държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, както и сумата 244.80 лева (двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки), представляващи държавна такса върху размера на присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС Сливен.

 

С Ъ Д И Я: