Р Е Ш Е Н И Е                                  

№ ......

29.05.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав на 25.04.2012 г., в публично заседание, в следния състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЧЕНКОВ

                           ЧЛЕНОВЕ…………………………..

                            ……………………………

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :……………

                        ...........................

Секретар С.П. .......................................................................................                                                                        

прокурор………………………………….................................................................................

като разгледа докладваното от председателя И. ЧЕНКОВ гражданско дело № 367  по описа на РС Котел за 2011 година:

Производството по делото е с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. І-во  от ЗЗД, въз основа на предявена от ищеца ЕВН България Електроснабдяване АД претенция, с която иска спрямо ответницата Е.И.С.,***, да бъде установено със сила на присъдено нещо, съществуването на вземанията му в размер на 4 482.20 лева, представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електроенергия за периода 01.05.2007 г. – 15.02.2010 г. и 1 239.15 лева представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 26.06.2007 г. – 09.06.2011 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.06.2011 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноските по делото.

Във връзка със спора между страните за процесния период е предхождащото настоящото производство частно гражданско дело № 242/2011 г. по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжницата С. е подала възражение по чл. 414 от ГПК, в което длъжницата изразява несъгласие с дължимостта, че от месец ноември 2009 г. не живеела в село Медвен, че няма как през лятото да има начислени по 220.00 лева за консумирана ел. енергия, твърдейки, че независимо от това, предлагала на заявителя разсрочено плащане, но той бил отказал.

В отговора на исковата молба  от страна на ответницата се изразява становище, че същата се явява допустима, но неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава, позовавайки се на липсата на надлежно възникнало облигационно правоотношение между страните, че ответницата не била сключвала писмен договор с ищеца и не е видно, че била потребител на ел. енергия по смисъла на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ и най-вече, че вземането било погасено по давност на основание чл. 111, ал. 1, б. „В” от ЗЗД, по отношение на 14 броя фактури, с погасяването на главното задължение по които, се погасявали съответно и задълженията за дължима лихва, оспорват се всички представени фактури, като неподписани от страните и не доказващи твърдението за доставена ел. енергия в посочения период и посочения размер. Претендират се разноските по делото.

От фактическа страна, чрез представените писмени доказателства от ищеца, в това число множество фактури за доставена електроенергия е установено, както и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установи, че действително ищецът е доставял до ответницата електроенергия, в качеството й на потребител, със съответния клиентски номер. В тази връзка съдът не споделя доводите от страна на процесуалния представител на ответницата, че същата не била надлежен потребител. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажбата на електрическа енергия, тя не е заплатила стойността по фактурите своевременно в края на съответния период.

Повече от три години кредиторът ЕВН България Електроснабдяване АД не е потърсил вземанията си и не се е възползвал от правото си да си ги събере по съдебен ред.

Предявения от него иск за е  заплащане на ползваната през периода 01.05.2007 г. до 12.02.2010 г. и незаплатена му от ответницата електроенергия, обективирана в надлежно осчетоводени общо 35 бр. фактури, издадени през периода 31.05.2007 г. до 28.02.2010 г. на обща стойност 4 482.20 лева, подробно описани в констативната част от заключението на вещото лице.

Задълженията за абоната възникват текущо, за всеки месец или задължения за периодични платежи, поради което погасителната давност за всяко едно от тях тече от изискуемостта за всяко едно конкретно вземане.

Визирайки разпоредбата на чл. 111, б. „В” от ЗЗД, съдът счита, че правото на

иск и правото на принудително изпълнение по отношение на периодични плащания, се погасява с изтичането на три години от момента в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл, съдът приема, че действително за този период, отчетен по фактурите, по които ответницата възразява, а именно фактури № 0005066465/31.05.2007 г. на стойност 39.17 лв.; № 0005406415/30.06.2007 г. на стойност 63.35 лв.; № 0005567700/16.07.2007 г. на стойност 11.14лв.; № 0005792500/31.07.2007 г. на стойност 0.98 лв.; № 0006128872/31.08.2007 г. на стойност 16.48 лв.; № 0006335964/30.09.2007 г. на стойност 39.67 лв.;0006572611/31.10.2007 г. на стойност 96.26 лв.;0006839724/30.11.2007 г. на стойност 99.53 лв.;0007070439/31.12.2007 г. на стойност 230.99 лв.; № 0007320615/31.01.2008 г. на стойност 288.84лв.;0007691719/29.02.2008 г. на стойност 89.51 лв.;0007838978/31.03.2008 г. на стойност 141.53 лв.и № **********/30.04.2008 г. на стойност 63.29 лв., всичките на обща стойност 1180.74 лева, правото на иск и правото на принудително изпълнение на ищеца е погасено по давност както по отношение на предявените от него искове за дължима главница, така и исковете за забава, като акцесорно вземане, произтичащо от забавата за плащане на основните задължения за всяка една от фактурите. Мораторната лихва също не се дължи, поради несъществуване на основното вземане.

Съгласно чл.119 от ЗЗД, с погасяване по давност на главното вземане, се погасяват по давност и допълнителните вземания. Институтът на погасителната давност е уреден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с текстовете на чл. 110 – чл.120, като е установена 5-годишна погасителна давност, а в отклонение на това правило  - кратка, тригодишна погасителна давност –чл. 111, буква „в” от ЗЗД, приложима за вземанията за лихви и за други периодични плащания.

Съгласно константната съдебна практика в последните една – две години, вземанията на доставчици на услуги, каквото е ЕВН България Електроразпределение АД за стойността на доставената електроенергия, са за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на краткия тригодишен давностен срок. Погасителната давност за всяко парично вземане започва да тече от момента, в който то е изискуемо.

Ноторно известно е обстоятелството, че задълженията си клиентите на такива дружества, включително и за доставена електроенергия, те трябва да заплатят до края на месеца, следващ онзи, за който е задължението.

Имайки предвид тези съображения, съдът следва да отхвърли предявените искове поради недължимост на вземането от страна на ищцовото дружество, както за главница, така и по отношение на мораторни лихви по цитираните по-горе фактури, поради погасяването им по давност. Ищецът е имал възможност своевременно, преди изтичането на тази погасителна давност да потърси спрямо ответницата начин за заплащането на  задължението.

При този изход на делото, разноските остават така, както са направени от ищеца.

         Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено по предявените от ищеца ЕВН България, Електроснабдяване АД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. І-во от ЗЗД, а именно, че ответницата Е.И.С., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на основание чл. 111, ал. 1, б. „В” от ЗЗД, на ищеца ЧАСТ от сумите, по Заповед за изпълнение № 174 от 13.06.2011 г. по частно гражданско дело № 242/2010 г. на РС Котел, а именно сумата по фактури № 0005066465/31.05.2007 г. на стойност 39.17 лв.; № 0005406415/30.06.2007 г. на стойност 63.35 лв.; № 0005567700/16.07.2007 г. на стойност 11.14лв.; № 0005792500/31.07.2007 г. на стойност 0.98 лв.; № 0006128872/31.08.2007 г. на стойност 16.48 лв.; № 0006335964/30.09.2007 г. на стойност 39.67 лв.;0006572611/31.10.2007 г. на стойност 96.26 лв.;0006839724/30.11.2007 г. на стойност 99.53 лв.;0007070439/31.12.2007 г. на стойност 230.99 лв.; № 0007320615/31.01.2008 г. на стойност 288.84лв.;0007691719/29.02.2008 г. на стойност 89.51 лв.;0007838978/31.03.2008 г. на стойност 141.53 лв.и № **********/30.04.2008 г. на стойност 63.29 лв., всичките на обща стойност 1180.74 лева (хиляда сто и осемдесет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща главница на недължимото плащане, както и сумата 490.68 лева (четиристотин и деветдесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща общата стойност на мораторната лихва върху недължимата главница, както и сумата 395.64 лева (триста деветдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща съразмерната част от разноските по ч. гр. д № 242/2011 г., като ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането по Заповед за изпълнение № 174 от 13.06.2011 г. по частно гражданско дело № 242/2010 г. на РС Котел, в останалата му част, а именно : сумата 3 301.46 лева (три хиляди триста и един лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща оставащата дължима главница, сумата 748.48 лева (седемстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки) - мораторната лихва върху дължимата главница и сумата 392.64 лева (триста деветдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща разноските по ч. гр. д № 242/2010 г. от които 81.00 лева държавна такса върху задължението, и 311.64 лева - юрисконсултско възнажраждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответницата Е.И.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕВН България, Електроснабдяване АД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, сумата 864.00 (осемстотин шестдесет и четири) лева, представляваща направени от ищеца по настоящото дело разноски, от които 81.00 лева държавна такса, съобразно уважения иск, 200.00 лева - възнаграждение за процесуален представител, 200.00 лева - възнаграждение за вещо лице и 383.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС Сливен.

                                      С Ъ Д И Я: