Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 6,   20 януари 2012 г. , град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански  състав, на двадесети декември през две хиляди и единадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : …………………………………

………………………………….

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : …………………..………………..

……………………………………..

секретар С.П. ………………………………………………………………...………………………….

прокурор ……………………………………………………………………………………….…………...…………..

като разгледа докладваното от Председателя ЙОВКА  БЪЧВАРОВА гражданско дело номер 240 по описа за 2011 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищец в производството е В.И.К., който твърди, че е собственик по наследство и давност на УПИ № ІV в кв.24 по плана на село Медвен с площ имота от 505 кв.м., при граници : край на регулация - стопански двор, улица, наследници на Г. Ж. Д., С.К.И.. Твърди, че владението върху имота било установено от неговия баща И. В. К. приблизително от около 1943 г., който владял имота до смъртта си през 1994 г., а след това неговите наследници - ищецът и сестра ми Т. И. В. продължили да владеят имота като собственици, като присъединили към своето владението и владението на праводателя си. През януари 2011 г. решили да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка и тогава разбрали, че за имота е съставен акт за общинска собственост № 335/09.04.2003 г. Предвид изложените фактически обстоятелства и заявения петитум съдът е приел да разгледа иск по чл.124, ал.1 от ГПК, с който ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Котел, че той и сестра му са собственици на процесния имот на основание наследство и давностно владение, упражнявано приживе от техния наследодател, а след неговата смърт и от неговите наследници по закон, които към своето владение присъединяват и владението на техния праводател. Съдът не е приел да разгледа иск (искане) за признаване на нищожността на акт за общинска собственост № 335/09.04.2003 г. на Община Котел.

В срока за отговор ответникът Община Котел, чрез пълномощник, оспорва предявения иск, като твърди, че е нередовен, което възражение с доклада по делото съдът е оставил без уважение. Искът се оспорва и по същество с твърдението, че имотът е собственост на Община Котел по силата на § 7 от ЗМСМА и § 42 от ПЗР от ЗИДЗОС (ДВ., бр.96 от 1999 г., изм., ДВ, бр.36/2006 г.). Оспорва се твърдението, че ищецът и неговият баща са владели имота. Не се оспорват твърденията, че ищецът е наследник на И.К. и че имотът е актуват с АОС. Моли съда да отхвърли предявения иск. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

            В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М.Г. ***, която от негово име поддържа предявения иск. Оттегля искането си за присъждане на направените по делото.

            Ответникът се представлява по пълномощие от адв. С. Р. от АК Сливен, който поддържа отговора и направените с него възражения и оспорвания.         Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:

От разпита на свидетелите И. К., Ц. К., Г. Х., С. К. и най-вече на Т. Б., всички разпитани по инициатива на ищеца, се установява, че имотът, предмет на спора, е придобит от ищеца В.К. и неговата сестра Т. В. по наследство от техния баща И.К.. Най-изчерпателен в показанията си беше св. Т. Б., който е и най-възрастен измежду свидетелите (роден е през 1915 г.), че процесното място било част от друго голямо място, закупено от пра-, пра-, пра-, прадядото на ищеца от дядо О. при изселването на турците от село М. и затова мястото било известно в селото  като „Кючуковото”. Показанията на свидетеля се потвърждават от експертното заключение, според което по първия одобрен за село Медвен регулационен план от 1927 г. спорният имот не е бил заснет като самостоятелен имот, а представлявал част от празно място, образуващо парцел ІІ-26 в кв.58 с приблизителна площ  от 3 460 кв.м. и в разписния списък към плана парцелът бил записан като собствен на И.И., който, според св. Б., е наследодателят на ищеца, закупил имота от изселника. Св. Б. заяви, че претендираният от ищеца имот бил даден на дядото на ищеца, след като мястото било разпределено между него и братята му. Св. Балтов и останалите свидетели еднозначно и безпротиворечиво заявиха, че бащата и майката на ищеца - И.К. и Б. К. са обработвали имота, докато са били живи. Имотът никога не е бил застрояван и се е използвал като зеленчукова градина. И.К. починал през 1994 г., а Б. К. починала през 1998 г. Св. К. заяви, че за период от около десет години след 1990 г. ищецът обработвал градината и свидетелят я орял с фреза. Св. Х. заяви, че няколко години градината я обработвала сестрата на ищеца – Т. В. и свидетелят ходел на помага на сина ù при обработката. Всички свидетели бяха единодушни в показанията си, че от около десет години градината не се обработвала и към момента представлява запустяло, буренясало, частично оградено място.

През 1980 г. за село Медвен бил одобрен нов застроителен и регулационен план, според който било предвидено от големия имот да се обособят няколко отделни парцела, като процесният се индивидуализира като парцел ІV-СНС в кв.24 с площ 505 кв.м., при граници : изток - край на регулацията; запад - улица; север - парцел ІІІ; юг - парцел V, а отреждането на парцела е за индивидуално жилищно строителство.

На 15.03.1996 г. е бил съставен акт за държавна собственост № 60 от Областна администрация Сливен, а като основание за актуване е посочена заповед № 1012/26.11.1980 г., с която е одобрен регулационния план на селото. Със заповед от 21.03.2003 г. имотът, по искане на Община Котел, е деактуван, след което е съставен акт за частна общинска собственост № 335/09.04.2003 г., а като основание за актуването е посочена разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въз основа на наведените в исковата молба твърдения, очертаващи рамките на спора, съдът е квалифицирал предявения иск по чл.124 от ГПК. Характерът на засегнатото материално право предопределя вида на търсената правна защита. Твърденията в исковата молба, че ищците са тези, които владеят имота, се потвърждават от свидетелските показания и в този смисъл възражението на ответната страна, че ищецът не владеят имота, е неоснователно. Независимо че Община Котел не владее имота, съставеният акт за общинска собственост дава право на Община Котел да се разпореди с имота и съответно препятства ищеца да предприеме разпоредителни действия, вкл. и да се снабди с нотариален акт за собственост, което създава несигурност в отношенията между страните и затова спорът е заявен за разрешаване по настоящото исково производство.

Разгледан по същество, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Ищецът установи всички относими факти, за които носи доказателствена тежест, поради което съдът следва да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът и неговата сестра са собственици на имота на основание наследство и изтекла в тяхна полза придобивна давност.

От кредитираните от съда като достоверни свидетелски показания се установи, че ищецът и сестра му, а преди тях и техните родители до смъртта им съответно през 1994 г. и 1998 г. са владели имота много повече от установения в закона минимум от 10 години (чл.79 от ЗС). След смъртта на И.К. и Б.К. те са наследени при равни квоти от правото на собственост от двете деца. При липса на доказателство за противното съдът приема, че всеки от наследниците е владеел своята идеална част, като по силата на чл.82 от ЗС наследниците са присъединили към своето владение и владението на наследодателите си. Дори и да се приеме, че имотът е попадал под ограничителния режим на Закона за собствеността на гражданите (обн. ДВ, бр.26 от 30.03.1973г., в тази част отм. ДВ, бр.21 от 1990г.), още до влизането на този закон в сила за родителите на ищеца и сестра му е изтекъл срок от двадесет и две години вече при действието на сега действащия ЗС, предвиждащ десетгодишен срок за придобиване правото на собственост върху недвижим имот от недобросъвестен владелец, поради което имотът е придобит още преди ограничението на чл.29 от ЗСГ, той като съгласно т.6 от ППл № 4 от 1978 г. изтеклата до влизане на ЗГС придобивна давност се зачита. След отмяната на чл.29 от ЗСГ (обн., ДВ, бр.21 от 1990 г.) в полза на родителите на ищеца е продължила да тече давност, която след смъртта им ищецът и неговата сестра присъединяват към своето владение. Обстоятелството, че ищецът и сестра му са се отказали да обработват градината, не води извода, че са престанали да я владеят и да я считат за своя. Потвърждение в тази насока са и предприетите от тяхна страна действия по снабдяване с документи, за да бъдат признати за собственици по обстоятелствена проверка. Изрично в този смисъл е тълкуването по реда на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК на разпоредбата на чл.81 от ЗС, дадено с решение № 330/28.11.2011 г. по гражд. дело № 1519/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., според което давността се счита за прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняване на владелеца от имота за повече от шест месеца. Веднъж установената фактическа власт върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност. По делото липсват доказателства, че някое трето лице е смутило владението на ищеца и на сестра му и по тази причина те да са изоставили владението за повече от шест месеца. Не се установи и прекъсване на придобивната давност на някое от основанията, посочени в чл.116 от ЗЗД.

И в момента в практиката намира приложение чл. 302 от Закона за имуществото, собствеността и сервитутите (отм., Изв., бр.92 от 16.11.1951г., в сила от 16.12.1951г.), според който владението е законно, когато съдържа следните шест признака: постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя собствена. От свидетелските показания се установи по безпротиворечив начин, че за ищеца и сестра му са налице всички посочени признаци и както беше изяснено в предходния абзац, не са представени доказателства, че владението е било прекъсвано на някое от основанията по чл.116 от ЗЗД или чл.81 от ЗС.

Община Котел основава правата си върху съставения в нейна полза акт за общинска собственост на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, като за същия имот през 1996 г. е бил съставен и акт за държавна собственост. Актовете за държавна и за общинска собственост не създават права, а констатират вече съществуващо положение. В случая съставителите на актовете не са констатирали вярно съществуващото фактическо положение и единствената правна последица от съставянето би могла да бъде достоверно дата за начало на придобивна давност. Категорично всички свидетели заявиха, че никога никой друг, освен ищците, не е владял имота. Разпоредбата на § 42 от ПЗР от ЗИДЗОС (ДВ., бр.96 от 1999 г., изм., ДВ, бр.36/2006 г.) гласи следното : „Застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Тази разпоредба не е създала собственически права в полза на Община Котел, тъй като и към датата на влизане на посочената разпоредба в сила 08.11.1999 г. имотът не е бил собственост на държавата, независимо от съставения през 1996 г. акт за държавна собственост. Актът за държавна собственост е бил съставен на основание заповедта от 1980 г., с която е бил одобрен регулационния план на селото, но тъй като имотът не може да премине в собственост на държавата по силата на самия план и тъй като не се представиха доказателства за надлежно проведено отчуждително производство, то съдът приема, че държавата не е придобила право на собственост върху имота.

И тъй като имотът никога не е бил държавна собственост и съответно не е преминал в собственост на Община Котел на заявеното в отговора основание, то за ищеца не съществува правната пречка, установена в §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (изм. ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.), въвеждаща мораториум върху придобиването на имоти – частна общинска собственост по давност до 31.12.2014 г.

По делото ищецът не претендира присъждане на направените разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.124 от ГПК, предявен от адв. М.Г. ***, като пълномощник на В.И.К., ЕГН **********,***, че ищецът и Т. В. са собственици, всеки от тях на по ½ идеална част, на основание наследство и изтекла в тяхна полза придобивна давност на недвижим имот, находящ се в село Медвен, община Котел, представляващ незастроено дворно място с площ от 505.00 кв.м., образуващо УПИ ІV-СНС в кв.24 по устройствения план на село Медвен, при граници : изток - край на регулацията, запад - улица; север - УПИ ІІІ, юг - УПИ V.

            РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му  на страните, че е изготвено.

                                                                      

П Р Е Д С Е Д А Т Е  Л :