Р Е Ш Е Н И Е

63

16.07. 2012 г., гр. Котел

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав, на 18.04.2012 г., в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ......................

.........................

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ......................

........................

секретар С.П. .............................................................................................................. прокурор:………………............................................................................................................. като разгледа докладваното от съдията ИВАН ЧЕНКОВ гражданско дело № 103 по описа на РС Котел  за 2011 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от ищеца Агенция по заетостта гр. София, (АЗ) против ответника ЕТ „Невен-Невена Ненчева” с. Кипилово, общ. Котел за връщане на сумата 3 566.54 лева, платена на отпаднало основание, от които 2 651.41 - предявени по чл. 55, ал.1, предложение 2 от ЗЗД и 915.13 лева - по чл. 86 от ЗЗД.

Предхождащо настоящото производство е производството по ч. гр. д. № 408/2010 г. на настоящия съд, по което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Длъжникът и ответник по настоящото дело е депозирал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, с което оспорва изцяло вземането по заповедта, поради което ищецът, в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК предявява настоящия иск.

 Основанията му са на база сключен  на 19.09.2005 г. между ищеца, чрез Дирекция „Бюро по труда” гр. Котел, като Възложител и ответния ЕТ „Невен-Невена Ненчева” като  Работодател, Договор № 211-0242-05-51559, на основание чл. 30б, ал. 1 и чл.55а от Закона за насърчаване на заетостта  (преди изменението на разпоредбата от 2008 г.). По силата на този договор на ищеца (Възложителя) са предоставени средства от Държавния бюджет за всяко разкрито работно място при наемане на работа по трудово правоотношение на пълно работно време за срок, не по-малък от 24 месеца на насочени от Възложителя безработни лица при условията на чл. 55А от ЗНЗ - жени над 50 г. и мъже над 55 г. възраст, или възстановяване, при определен ред и условия, на средствата от държавния бюджет.

На следващо място се твърди, че ответникът не е изпълнил поетите задължения по договорната връзка, като не е запазил до 19.09.2007 г. заетостта на разкритото от него работно място - „бюфетчик” за работника Р. Д. Н., ЕГН **********, назначена от ответника с трудов договор № 1 от 20.09.2005 г. Ответникът се задължил да поддържа заетостта на работното място 24 месеца, от които 12 месеца - субсидирани от ищеца, а останалите 12 месеца - несубсидирани.

Според договореността, ответникът, като работодател е следвало да доказва пред ищеца поддържаната заетост със съответни отчетни документи, както за субсидирания, така и за несубсидирания период. Последния отчетен документ, подаден от ответника бил за месеците май и юни 2007 г. На 19.102007 г. бил изтекъл едномесечният срок след последния месец на двугодишния период от договора в който срок най-късно работодателят е бил длъжен да представи в Дирекция „Бюро по труда „ гр. Котел, документите за месеците юли, август и септември.

Твърди се също, че посредничещата Д БТ Котел е поканила писмено ответника да възстанови преведените от ищеца средства, ведно с лихвата към момента. Писмото било върнато със съобщението че получателят се е преместил на нов адрес, но според т. 12 от Договора, писмото се считало за получено.

В хода на делото за ищцовата страна се явява юрисконсулт Д.Й., която поддържа иска и моли съда да го уважи. За ответния едноличен търговец, в хода на делото се явява представляващата го Невена Ненчева лично и заедно с адвокат К. К. от АК С.. Молят съда да отхвърли предявения иск

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят, че са се намирали в договорна връзка с твърдяния от ищеца предмет - факт, приет от съда за безспорен в отношенията между ищеца и ответника и  който се подкрепя от приложения по делото Договор № 211-0242-05-51559, сключен между ищеца, чрез Бюро по труда Котел и ответника, на основание чл. 30б, ал. 1 и чл. 55а от Закона за насърчаване на заетостта, преди изменението на разпоредбата от 2008 г. Съгласно този договор е постигнато съгласие  за предоставяне от Възложителя на Работодателя на средства от Държавния бюджет за всяко разкрито място за наемане на работа по трудово правоотношение напълно работно време, за срок не по-малък от 24 месеца, на насочено от Възложителя безработно лице, по условията на чл. 55А от ЗНЗ, при условия: трудово възнаграждение в размер на 150 лева, при пълно работно време, за действително отработено време; допълнителни възнаграждения по минимални размери по КТ и нормативните актове за прилагането му върху гореспоменатите средства; възнаграждение за основен платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ, като обезщетенията за не ползван такъв остават за сметка на работодателя във фондовете на ДОО, допълнително задължително пенсионно осигуряване и Националната здравноосигурителна каса, като същите се начисляват върху изплатеното брутно трудово възнаграждение, но върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 3 от КСО. Средствата се възстановяват ежемесечно за всяко наето от Работодателя по смисъла на чл. 55а от ЗНЗ лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 12 месеца и не са над базсната средносписъчна численост на персонала.

Съгласно договора, договора, работодателят и ответник по делото е разкрил едно ново работно място като е назначил  на длъжността „бюфетчик” своята майка, свидетелката Р. Николова, като страните са договорили ежемесечна отчетност от работодателя, чрез представяне на съответната отчетна форма, удостоверявайки поддържаната заетост на разкритото работно място, което е следвало да става до 19.09.2007 г., съгласно точки от договора 4.2 - за назначаване на лицата и прекратяване на правоотношенията с тях, по т.4.3 - за субсидирания период и по т. 4.4 - за несубсидирания период, които сведения е следвало да изпраща или до 30-то число на месеца, или до един месец след изтичане на срока по т. 4.1 от договора.

Последните представени документи в Дирекция Бюро по труда Котел от ответницата, в качеството й на работодател са за месеците май и юни 2007 г., като същите са представени на 01.08.2007 г., поради което видно от писмо с изх. № 176 от 25.02.2008 г. с което ищецът, чрез подразделното си Бюро по труда Котел, оправя покана до ответницата, като я задължава да възстанови цялата й отпусната сума в срок от пет работни дни, поради виновно неизпълнение от нейна страна на клаузата по т. 4.6.1  и т. 4.6.2 от договора - тоест не представила отчетните документи за месеците юли, август и септември, което за ищеца представлява неоснователно обогатяване

Писмото не е получено лично от ответницата, освен това, то не носи уведомителен характер, а осъдителен, според клаузите на договора.

Съдът разпита като свидетел лицето, което е било наето на работа от ответницата - свидетелката Р. Николова, която под страх от наказателна отговорност, изнесе факти и обстоятелства, на които съда даде вяра и не намери основание да се съмнява в тях и затова ги кредитира изцяло. От изнесеното от нея, за съда стана ясно, че тя никога не е преставала да работи на това работно място още от момента на сключването на договора за трудовите й правоотношения с ответницата, както и че до настоящия момент продължава да работи там. Тя каза: „Веднага щом почина съпругът ми, аз започнах да работя там и в момента продължавам да работя там” и също: ”…работех за дъщеря си, всеки от Кипилово го знае”. Това бе потвърдено и от изисканата справка с изх. № 20-18-3366 от 05.12.2011 г. на НАП, ТД на НАП Бургас, офис Сливен, от Национална агенция за приходите, приета и приобщена към делото, съгласно която свидетелката като работник не е преустановявала правоотношенията си с ответницата, като ú са били внасяни съответните социални осигуровки. Освен това оформянето на счетоводната отчетност на ответния ЕТ „Невен-Невена Ненчева” се е извършвала от друго лице - счетоводител, а не лично от представляващата едноличния търговец.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи извода, че предявената претенция от страна на ищеца следва да бъде отхвърлена.

Сключеният между страните договор е за продължително изпълнение. Всяка една от тях, в рамките на срока на действието му е следвало да изпълнява поетите от нея задължения - ищецът, да възстановява средствата от държавния бюджет за всяко наето лице, а ответникът да извършва дейност по отчет. В рамките на срока на действие на договора и по отношение на насоченото от ищеца лице Р. Николова, ответникът е предложил надлежно изпълнение, което не се спори от страните. Плащанията от ищеца са извършени, с оглед предложеното изпълнение от ответника - наемане на насоченото лице и ежемесечен отчет. Ответникът не е оформял сам счетоводните си документи, а за това е било наето друго лице, което е отговаряло за счетоводната отчетност на едноличния търговец, като до процесния период надлежно е изпращало следващата се информация в ищцовите подразделения. Преустановяването на зпращането на тази ежемесечна информация и отчетност в последните три месеца от договорните две години, през което време работното място е било заето от един и същ работник, без прекъсване, до настоящия момент, не представлява основание за прекъсване на договорната връзка - изявление, направено от ищеца в писмото до ответника. Договорната връзка, с оглед нейния характер (за продължително изпълнение), следва да се счита прекъсната за в бъдеще, по аргумент от разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД. Плащанията по нея до прекратяването й са извършяени с основание, в изпълнение на поети задължения от всяка една от страните. Връщането на платени суми по договора е недопустимо, а за изправната страна остава открита възможността да търси заплащането на обезщетение за причинените вреди, като докаже размера на претърпените такива или претендира размера на предварително уговорени такива в неустоечна клауза.

В хода на производството се доказа, че по време на срока на действие на преференцията по чл. 55а от ЗНЗ и по време на допълнителния несубсидиран период на работника е изплащано трудово възнаграждение, определено в т. 1.1 от Договор№ 211-0242-0-51559 от 19.09.2005 г. и в допълнителното споразумение между страните за изменение на тази клауза от договора, допълнителните възнаграждения по КТ, дължимите осигурителни и здравни вноски за сметка на работодателя.

Изложеното е основание за формиране на извод за неоснователност на претенцията за връщане на сумата от 3 566.54 лева, платена от ищеца по развален договор, с която сума ответникът да се е обогатил неоснователно.

Също за съда не стана ясно на какво основание ищецът претендира суми, по-високи от посочените в заповедта за изпълнение. Ищецът не даде смислено обяснение защо претендира в настоящия установителен иск сумата 2 651.41 лева, вместо по заповедта за изпълнение 2 427.82 лева - главницата от основния иск, както и сумата 915.13 лева, вместо тази по заповедта, която е в размер 837.27 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата. Явяващата се разлика от 226.59 лева по главния иск и 77.86 лева - по акцесорния, не са били предмет на разглеждане в заповедното производство.

Съдът счита, че не са налице елементите от втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, тъй като ищецът възложител не е осъществил материалната престация с оглед на очаквано в бъдеще основание, което впоследствие не е могло да бъде осъществено поради невъзможност за изпълнение. Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на сключения между тях договор, който е действителен и съдържа възможни за изпълнение престации за всяка от тях. След сключването на посочения договор не е настъпила последваща невъзможност по смисъла на чл. 89 от ЗЗД за изпълнението на задълженията на страните, образуващи предмета на договора, или други основания за прекратяването на договора. Както възложителят (ищецът), така и работодателят (ответникът) са извършили дължимите си престации, поради което последиците на договора следва да се запазят.

Предвид констатациите на ищеца за неосъществяване на основанието на договора по вина на работодателя, то правната квалификация на главния иск следва да бъде търсена в третото предложение на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Тази хипотеза на неоснователно обогатяване също не е осъществена, тъй като от страна на ответника не е налице виновно неизпъление на дължимата характерна престация по договора, а предвид акцесорния характер на иска с правно основание чл. 86  от ЗЗД спрямо главния иск за неоснователно обогатяване, претенцията също се явява неоснователна и съдът не се убеди, че е налице виновно неизпълнение на договореното между страните задължение от страна на ответника за непредставяне на отчетната документация за месеците юли, август и септември 2007 г.

С оглед изхода от спора, заявените от ищеца искане за присъждане на разноски, следва да бъде отхвърлено.

Ръководен от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция по заетостта, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Княз Дондуков № 3, Булстат 121576980, със съдебен адрес гр. Ямбол, Дирекция „Бюро по труда”, ул. Васил Карагьозов № 2, чрез младши юрисконсулт Д.  Й., иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предложение 2 от ЗЗД, против ЕТ „Невен-Невена Ненчева”, ЕИК 119014488, със седалище и адрес на управление село Кипилово, община Котел, ул. ******* № //**, представляван от Н. П. Н., ЕГН **********, за заплащане на сумата 3 566.54 лева, от която 2 651.41 лева, представляваща цялата преведена на ответника сума за разкриване на работното място и 915.13 лева - мораторна лихва, считано от 13.03.2008 г. до завеждане на исковата молба по чл. 422 от ГПК, както и законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ   искането на Агенция по заетостта с посочени данни за присъждане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано  в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС Сливен.

 

С Ъ Д И Я: