Р Е Ш Е Н И Е

65

19.07. 2012 г., гр. Котел

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав, на 18.04.2012 г., в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ......................

.........................

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ......................

........................

секретар С.П. .........................................................................................

прокурор:………………................................................................................................като разгледа докладваното от съдията ИВАН ЧЕНКОВ гражданско дело № 99 по описа на РС Котел  за 2011 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от ищеца Агенция по заетостта гр. София, (АЗ) против ответника ЕТ „М.Х.С.” за връщане на сумата 695.05 лева, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, от които 527.43 лева, представляваща цялата преведена от ищеца на ответника сума за работно място и 167.62 лева - мораторна лихва, считано от 11.06.2008 г. до завеждане на исковата молба, както и законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Предхождащо настоящото производство е производството по ч. гр. д. № 4/2011 г. на настоящия съд, по което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Длъжникът и ответник по настоящото дело е депозирал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, с което оспорва изцяло вземането по заповедта, поради което ищецът, в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК предявява настоящия иск.

 Основанията му са на база сключен  на 25.05.2006 г. между ищеца, чрез Дирекция „Бюро по труда” гр. Котел, като Възложител и ответния ЕТ „М.Х.С.” като  Работодател, Договор № 211-0102-06-51361, на основание чл. 36, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта. По силата на този договор на ищеца (Възложителя) са предоставени средства от Държавния бюджет за всяко разкрито работно място при наемане на работа по трудово правоотношение на пълно работно време за срок, не по-малък от 24 месеца на насочени от Възложителя безработни лица до 29 годишна възраст, като предоставените средства са в размер на направените вноски за сметка на работодателя във фондовете на Държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и Национална здравноосигурителна каса, начислени върху изплатеното брутно трудово възнаграждение, включително и платен годишен отпуск. Ответникът се е задължил съгласно т. 4.1 от Договора, да осигурява заетост на насочените от Дирекция Бюро по труда Котел и наети от него безработни лица, за което бъде субсидиран за първите 12 месеца от целия ангажимент за 24.

Ответникът, като работодател е наел своята внучка Мария Андреева Кенова, на длъжността продавач консултант от 31.05.2006 г. До края на месец януари 2008 г., тоест през целия субсидиран период и осем месеца от несубсидирания, работодателят е изпълнявал задълженията си по договора, като е представял необходимата отчетност  в срок. На 07.02.2008 г. ЕТ „М.Х.С.” е уведомил ДБТ за освобождаването на наетото от него лице Мария Кенова, след което ДБТ била насочила към ответника - работодател общо шест безработни лица, с умения за длъжността, които той не одобрявал. На 02.06.2008 г. ответникът бил поканен в петдневен срок да заплати неустойката по неспазения по този начин от него договор. Този срок бил изтекъл на 10.06.2008 г. след което ответникът бил изпаднал в забава, водеща след себе си съответните лихвени натрупвания.

В отговора си ответникът оспорва изцяло предявените от ищеца суми, с твърдението, че не е налице виновно неизпълнение на договора от негова страна, че предложените от Д БТ лица не са имали нужната квалификация за длъжността, тъй като в магазина се продавала техника от различен вид, което предполагало нужното от продавача консултиране. Моли съда да отхвърли претенцията и претендира разноски.

В съдебно заседание в хода на делото ищецът се представлява от юрисконсулт Д.Й., която поддържа претенцията. За ответника се явява адвокат Ю.Я., който поддържа отговора и моли съда да го уважи.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят, че са се намирали в договорна връзка с твърдяния от ищеца предмет - факт, приет от съда за безспорен в отношенията между ищеца и ответника и  който се подкрепя от приложения по делото Договор № 211-0102-06-51536, сключен между ищеца, чрез Бюро по труда Котел и ответника, на основание чл. 30б, ал. 1, т. 2 и чл. 36, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта. Съгласно този договор е постигнато съгласие  за предоставяне от Възложителя на Работодателя на средства от Държавния бюджет за всяко разкрито място за наемане на работа по трудово правоотношение напълно работно време, за срок не по-малък от 24 месеца, на насочено от Възложителя безработно лице. По силата на този договор на ищеца (Възложителя) са предоставени средства от Държавния бюджет за всяко разкрито работно място при наемане на работа по трудово правоотношение на пълно работно време за срок, не по-малък от 24 месеца на насочени от Възложителя безработни лица до 29 годишна възраст, като предоставените средства са в размер на направените вноски за сметка на работодателя във фондовете на Държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и Национална здравноосигурителна каса, начислени върху изплатеното брутно трудово възнаграждение, включително и платен годишен отпуск. Ответникът се е задължил съгласно т. 4.1 от Договора, да осигурява заетост на насочените от Дирекция Бюро по труда Котел и наети от него безработни лица, за което бъде субсидиран за първите 12 месеца от целия ангажимент за 24.

Видно от придружаващия договора списък на безработните лица, зявка-спецификация и писмо от Д БТ гр. Котел, към работодателя (ответника) е насочено лицето Мария Андрева Кенова - внучка на ответника и последният я е назначил на работа на длъжността „продавач-демонстратор и консултант” с трудов договор № 1 от 31.05.2006 г.

Също така, видно от представените с исковата молба писмени доказателства, в цялата им обемност, в това число платежни документи и справки, работодателят, надлежно е изпращал информираност за поддържане на заетостта на разкритото от него работно място както в субсидирания от ищеца период, така и за осем месеца от несубсидирания, а именно до края на месец януари 2008 г., като е изпълнявал задълженията си, поети по договора, като е представял необходимата отчетност  в срок.

Съгласно приложената заповед, на основание чл. 325 , ал. 1 от КТ, на 01.02.2008 г. е прекратено трудовото правоотношение между работодателя и назначеното лице Мария Кенова, по взаимно съгласие, за което ответния ЕТ надлежно е уведомил ищеца.

Видно от представените препоръки от Дирекция Бюро по труда гр. Котел, към работодателя са били насочвани Диана Милкова Асенова, Румянка Милкова Асенова, Женя Иванова Георгиева, Лиляна Димитрова Топалова, Ани В. Бодурова и  Катя Пенчева Гайдарджиева, отговарящи според ищеца на необходимите качества, като три от лицата били насочени в едномесечния срок - до 07.03.2008 г. и още три - до края на месец март.

С писмо  с изх. № 625 от 02.06.2008 г. ответникът бил поканен в петдневен срок да възстанови сумата в размер на 632.79 лева.

Имайки право на подбор и индивидуална преценка на насочваните лица, работодателят с писмо с изх. № 3 от 06.10.2008 г. надлежно е уведомил ищеца, тъй като е преценил, че лицата нямат нужната квалификация и стаж в областта на лизинговите продажби, технически умения, необходими при демонстрация и технически указания при боравене с продаваната в магазина техника, с отбелязването, че спрямо насочените след 06.03.2008 г. безработни лица, няма задължения, тъй като насочването е станало след изтичане на едномесечния срок и в тази връзка не дължи неустойка по договора.

Съгласно договора, работодателят и ответник по делото е разкрил едно ново работно място като е назначил  на длъжността „продавач консултант и демонстратор” своята внучка свидетелката Мария Кенова. В показанията си тя изнесе пред съда данни относно специфичния характер на работата й и за необходимите качества, образование и квалификация.

Разпитана, Мария Кенова, под страх от наказателна отговорност, изнесе факти и обстоятелства, на които съда даде вяра и не намери основание да се съмнява в тях и затова ги кредитира изцяло. От изнесеното от нея, за съда стана ясно, че тя, заемайки длъжността „продавач консултант и демонстратор” е завършвала висшето си икономическо образование и е  консултирала и насочвала клиентите към съответната стока - аудиосистеми, ДВД системи, бяла и черна техника, перални машини, хладилна техника, ТВ приемници, сателитни устройства с параметри и GSМ апаратура, работейки с лизингова къща „Инвест” и е имала нужните технически познания и комуникационни умения, тъй като свидетелката е работела в магазина на работодателя още преди да бъде назначена чрез Бюрото по труда и е имала съответната практика и стаж в тази насока.

Последните представени документи в Дирекция Бюро по труда Котел от ответника, в качеството му на работодател са до края на месец януари, което означава, че през целия субсидиран период, ответника е водил съответната отчетност, с което е давал периодично информация за заетостта на разкритото от него работно място, а така също и за осем месеца от несубсидирания период.

Останали са четири месеца, за които представляващия ответния едноличен търговец не е изпратил отчетни документи, тъй като на длъжността не е бил назначен подходящ работник, поради това, че насочваните към него лица не са отговаряли на квалификацията необходима за дейността, което е извършвал продавач консултанта.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи извода, че предявената претенция от страна на ищеца следва да бъде отхвърлена.

Сключеният между страните договор е за продължително изпълнение. Всяка една от тях, в рамките на срока на действието му е следвало да изпълнява поетите от нея задължения - ищецът, да възстановява средствата от държавния бюджет за всяко наето лице, а ответникът да извършва дейност по отчет. В рамките на срока на действие на договора и по отношение на насоченото от ищеца лице Мария Кенова, ответникът е предложил надлежно изпълнение, което не се спори от страните. Плащанията от ищеца са извършени, с оглед предложеното изпълнение от ответника - наемане на насоченото лице и ежемесечен отчет. Ответникът е оформял съответните счетоводни документи. Преустановяването на изпращането на тази ежемесечна информация и отчетност в последните четири месеца от договорните две години е вследствие на липса на подходящо лице, отговарящо на критериите за съответното работно място.

Съгласно т. 6.1 от Договора в срока по т. 4.1 до един месец от датата на получаване на писмения акт за прекратено трудово правоотношение на лице по т. 4.1.1 или по т. 4.5., възложителят (ищецът) се задължава да насочва последователно подходящи безработни лица на освободените работни места. В случая това задължение не е спазено от страна на възложителя. Посочения в клаузата срок е от 07.02.2008 г. до 06.03.2008 г., в който срок на  работодателя са предложени три лица, а именно Румянка Милкова Асенова, Диана Милкова Асенова и Женя Иванова Георгиева, за освободената длъжност, но нито едно от тях не е отговаряло на посочените в заявката на работодателя изисквания. Посочените от възложителя умения за работа с компютър не означават поисканите отлични технически познания. Посоченото в заявката на ответника умение от лицето да е работило в търговски обект, тъй като става дума за продажба на техника, не е било налице у нито едно от насочените лица.

Освен това, съгласно т. 8.1 от договора между страните, при неизпълнение на задълженията от Възложителя по т. 6.1, възложителя дължи на работодателя неустойка в размер на 5% върху цялата изплатена сума по т. 1 са съответното работно място, с изключение на случаите на обективна невъзможност да се насочи подходящо безработно лице.

Договорната връзка, с оглед нейния характер (за продължително изпълнение), следва да се счита прекъсната за в бъдеще, по аргумент от разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД. Плащанията по нея до прекратяването й са извършени с основание, в изпълнение на поети задължения от всяка една от страните. Връщането на платени суми по договора е недопустимо, а за изправната страна остава открита възможността да търси заплащането на обезщетение за причинените вреди, като докаже размера на претърпените такива или претендира размера на предварително уговорени такива в неустоечна клауза.

Изложеното е основание за формиране на извод за неоснователност на претенцията за връщане на сумата от 695.05 лева, платена от ищеца по развален договор, с която сума ответникът да се е обогатил неоснователно, от която сума 527.43 лева, представляваща цялата преведена на търговеца сума за разкритото работно място и сумата 167.62 лева - мораторна лихва, както и по отношение на претенцията за законна лихва до окончателно изплащане на сумата.

Съдът счита, че не са налице елементите от втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, тъй като ищецът възложител не е осъществил материалната престация с оглед на очаквано в бъдеще основание, което впоследствие не е могло да бъде осъществено поради невъзможност за изпълнение. Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на сключения между тях договор, който е действителен и съдържа възможни за изпълнение престации за всяка от тях. След сключването на посочения договор не е настъпила последваща невъзможност по смисъла на чл. 89 от ЗЗД за изпълнението на задълженията на страните, образуващи предмета на договора, или други основания за прекратяването на договора. Както възложителят (ищецът), така и работодателят (ответникът) са извършили дължимите си престации, поради което последиците на договора следва да се запазят.

Предвид констатациите на ищеца за неосъществяване на основанието на договора по вина на работодателя, то правната квалификация на главния иск следва да бъде търсена в третото предложение на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Тази хипотеза на неоснователно обогатяване също не е осъществена, тъй като от страна на ответника не е налице виновно неизпълнение на дължимата характерна престация по договора, а предвид акцесорния характер на иска с правно основание чл. 86  от ЗЗД спрямо главния иск за неоснователно обогатяване, претенцията също се явява неоснователна и съдът не се убеди, че е налице виновно неизпълнение на договореното между страните задължение от страна на ответника за непредставяне на отчетната документация за последните четири месеца от договорния период.

С оглед изхода от спора, заявените от ищеца искане за присъждане на разноски, следва да бъде отхвърлено.

Ръководен от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция по заетостта, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Княз Дондуков № 3, със съдебен адрес гр. Ямбол, Дирекция „Бюро по труда”, ул. Васил Карагьозов № 2, чрез юрисконсулт Д.  Й., иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, против ЕТ „М.Х.С.”, ЕИК 119514803, със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. Горски пътник № 18, представляван от М.Х.С., ЕГН **********, за заплащане на сумата 695.05 лева, от която 527.43 лева, представляваща цялата преведена на ответника сума за разкриване на работното място и 167.62 лева, предявена на основание чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва, считано от 11.06.2008 г. до завеждане на исковата молба по чл. 422 от ГПК, както и законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ    искането на Агенция по заетостта с посочени данни за присъждане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано  в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС Сливен.

 

С Ъ Д И Я: