Р Е Ш Е Н И Е

77

22.12.2011 г., гр. Котел

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав, на 16.06.2011 година, в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЧЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ......................

.........................

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ......................

........................

секретар С.П. .............................................................................................................. прокурор: .................................................................................................................................... като разгледа докладваното от съдията И. Ченков гражданско дело № 375 по описа на РС Котел  за 2010 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образуван по трудов спор, в който ищцата Ц.Б. предявява искове  срещу ответника Директора на Дом за деца с умствена изостаналост (ДДУИ) „Света Марина” село Медвен, община Котел, за признаване на уволнението й за незаконносъобразно и моли за неговата отмяна; възстановяване на предишната й работа в ДДУИ на заеманата преди уволнението й длъжност; претендира изплащане на заплата по чл. 225, ал. 1, (алтернативно ал. 2) от КТ, обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, (алтернативно – разликата в получаваното възнаграждение) в размер на 3 109.32 лева, представляващи шестмесечния размер на трудовото й възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението, ведно със законната лихва  върху сумата до окончателното й изплащане, считано от датата на предявяване на иска; ответникът да й заплати сума от 720.62 лева представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван отпуск, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, считано от датата на предявяване на иска и трудовото възнаграждение на ищцата за м. 10.2010 г. в размер на 80 лева, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, считано от датата на предявяване на иска; претендира разноски.

Ищцата твърди, че на 08.10.2010 г. й била връчена заповед № 493 от 08.10.2010 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, считано от 08.10.2010 г., която според нея не отговаряла на изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като не били събрани и ценени доказателства за посоченото в заповедта нарушение, а именно, че като възпитател, е оставила без надзор Р. М., която е наранила физически детето И.Б. което е довело до счупване на долните й крайници.

С допълнителна молба посочва, че при издаване на уволнителната  заповед не са изпълнени императивните изисквания на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредбата на Министъра на здравеопазването, което също водело до незаконосъобразност на заповедта, като в тази молба уточнява размера на трудовото възнаграждение – 80 лева.

В отговора пълномощника на ответника адвокат С. Р., АК Сливен, заявява, че намира предявените искове за допустими, с оглед факта, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника – факт, който съдът отделя като безспорен, а по отношение на основателността – оспорва всички предявени искове. Твърди, че уволнението е мотивирано и основателно, заповедта правилна и законосъобразна, описва подробно фактическата обстановка, станала причина за издаване на атакуваното уволнение и моли съда да отхвърли предявените искове.

В с. з. ищцата, редовно призована, явява се лично и заедно с адвокат Л.А.,***, която от нейно име поддържа исковата молба.

Ответникът Директора на ДДУИ в с. Медвен, С.Г., редовно призован, явява се лично и се представлява от адвокат С. Р., АК Сливен.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Видно от приложената заповед за дисциплинарното уволнение на ищцата, същата е работила на длъжност възпитател в ДДУИ „Света Марина” в село Медвен и като такава, в заповедта се сочи, че е оставила без надзор детето Р. М. която е наранила физически друго дете – И.Б., което е довело до счупване на долните крайници.

Ищцата по това време е била в трудови правоотношения с ответника, видно от приложените писмени доказателства.

На 05.10.2010 г. около 10:15 ч. сутринта, ищцата е била на работа като възпитател и като такава, съгласно длъжностната й характеристика, персонално е отговаряла за групата, в която е било детето Р. М.. В съседство на занималнята, в която е била ищцата, заедно с групата деца, се намирала друга стая, в която имало лежащи и неподвижни деца. През това време, около 10:19 ч. детето Р. излязло само, без необходимия надзор от стаята, в която е била групата. Минута по-късно медицинската сестра, която бе разпитана по делото като свидетел, след като чула идващия шум от стаята, е отишла и е видяла,  че детето Р. било в спалнята на неподвижните деца и видяла, че неподвижното дете И.е било съборено на пода. По-късно се установило, че е с фрактура вследствие от събарянето му от леглото и било хоспитализирано в болница в гр. Сливен със счупени долни крайници.

Видно от приложената по делото длъжностна характеристика на ищцата, правилника за вътрешния ред, етичния кодекс на работещите с деца, възпитателят, каквато е била ищцата в това заведение, е отговаряла персонално за поверените й деца, длъжна е била да не ги оставя без надзор. Тези й задължения са й вменени, още повече, че в случая се касае за деца с умствено увреждане – умствена изостаналост, агресивни, неадекватни, опасни за околните – за другите деца, а също така и за работещите в Дома, поради което упражняването на постоянен надзор е абсолютно задължително, а оставянето без надзор се явява тежко нарушение на трудовата дисциплина.

Видно от приложената по делото Заповед № 87 от 15.11.2006 г. ищцата е наказвана с дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” за нарушаване на трудовата дисциплина, с това, че е удряла детето Ш. М.. В поисканите й обяснения, също приложени по делото като писмени доказателства, тя съобщава „ ... Ядосах се много и ...”, не отрича деянието си и вината си.

Разпитаната по делото свидетелка, старшата медицинска сестра А.К., в показанията си посочи, че е видяла пострадалото дете вече паднало на пода, за което е уведомила директора на ДДУИ и по-късно, вече в болницата е установено, че детето било тежко наранено и по-късно починало. До тук само се предполага, че детето е било наранено от детето Р. М..  От страна на ответника – работодател, не бяха ангажирани безспорни доказателства, че именно ищцата е извършила нарушението „оставяне без надзор” на детето Р. и в резултат на което  детето Р.е наранило детето И., а също така, че именно Р. е наранила И.. Със свидетелски показания се уточни, че  детето Р., е поискало да посети тоалетната, а възпитателката – ищцата, през това време е останала в стаята при другите осем деца от групата, с оглед тяхното охраняване. Не се ангажираха доказателства от ответната страна, че възпитателката е трябвало да придружи именно напускащото стаята дете, като остави присъстващите в стаята останали деца сами и без надзор. Навеждаха се твърдения, че такава била практиката в подобни случаи – желаещите да посетят тоалетната деца да не бъдат придружавани, тъй като персонала в това заведение бил достатъчен. На въпроса, зададен на свидетелката от съда как според нея се случил този инцидент, тя отговаря, че не може да каже, но може би Р. е извадила И. от кошарката и я е вдигнала, защото е била изключително лекичка, неотговаряща на възрастта си и че няма кой друг да я извади от кошарата - свидетелката чистосърдечно изрази своите предположения, а не категорични твърдения. От същите показания се установи, че децата в Дома и друг път сами са посещавали тоалетната, а възпитателите са оставали с групата болни деца от стаята, нуждаещи се от непрекъснати грижи, което било обичайната практика. Това навежда съда на факта, че поведението на детето Р., не може да бъде вменено като вина на ищцата в конкретния случай, що се касае до доказване на нарушението, станало причина за дисциплинарното й уволнение. От представените длъжностни характеристики също не се установи трудово задължение за ищцата да придружава навсякъде всяко едно от децата в групата, да не оставя без надзор девет деца в помещения, които нямат пряка видимост помежду си

От всички приложени по делото доказателства, в тяхната съвкупност, съдът стигна до извода, че не се установи по безспорен и категоричен начин, че ищцата виновно е допуснала да се случи инцидентът, с което да й бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Също така в атакуваната заповед за уволнение не е посочено изрично наказанието, за което се налага посоченото дисциплинарно нарушение. Дисципланарните наказания са три изчерпателно изброени вида  (чл. 188 от КТ), и съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ  изрично в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да се посочи конкретния вид на наложеното наказание. В настоящия случай работодателят само е посочил правното основание за налагането на дисциплинарно наказание – законния текст, чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, който на практика съдържа изброяване на нарушенията, за които може да се наложи наказание дисциплинарно уволнение. Никъде в заповедта не е посочено наложеното на ищцата дисциплинарно наказание. Посочената в заповедта разпоредба - чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, се отнася до основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, но не и основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Що се касае за размера на претендираните вземания, съдът назначи съдебно-икономическа експертиза, в която вещото лице даде безпристрастно заключение. В тази връзка, предвид иска по чл. 225, ал. 1 от КТ – обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, (алтернативно, разликата в получаваното възнаграждение) в размер на 3 109.32 лева, представляващи шестмесечния размер на трудовото й възнаграждение, за месеца, предхождащ уволнението, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, считано от датата на предявяване на иска,  от датата на уволнението  - 08.10.2010 г. до съдебното заседание са изминали повече от предвидения максимален срок по КТ – шестмесечно обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа. Ответникът не е оспорил иска за обезщетение за оставане без работа от ищцата и в заключението си вещото лице е посочило, че брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението – месец септември 2010 г., е в размер на 498.20 лева. Тази сума за шест месеца е в размер на 2989.20 лева или обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е в размер на 2989.20 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, а предявеният иск се явява основателен и доказан до размера на тази сума.

По иска за осъждане на ответника да заплати сума от 720.62 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван отпуск, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, от заключението на вещото лице ( на страница 5, т. 2 и стр. 6, втори въпрос) вещото лице установи, че за неползван на ищцата се дължи неизплатената сума 518.16 лева, следователно и този предявен иск – по чл. 224, ал. 1 от КТ е основателен и доказан до размера на сумата 518.16 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Относно иска за осъждане на ответника да заплати сума от 80 лева, представляваща трудовото възнаграждение на ищцата за месец октомври 2010 г., ведно със законната лихва върху сумите до окончателното им изплащане, считано от датата на предявяване на иска. В заключението си вещото лице (стр. 6, четвърти въпрос), установява, че остатъка между дължимите изплатени суми е в размер на 88.45 лева, което е неизплатено трудово възнаграждение на ищцата за месец октомври 2010 г. и иска се явява основателен и доказан до размера на сумата 88.45 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

По въпроса за направените по делото разноски, с оглед изхода на делото, ответника следва да заплати на ищцата направените от нея разноски, както и да осъди ответника да заплати държавна такса, съобразно уважения размер на предявените искове.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 493 от 08.10.2010 г. на Директора на ДДУИ „Света Марина” с. Медвен, с която на Ц.Г.Б., ЕГН ********** й е наложено наказание дисциплинарно уволнение, като незаконосъобразна и я ВЪЗСТАНОВЯВА на заеманата преди уволнението длъжност – възпитател в ДДУИ „Света Марина” с. Медвен.

ОСЪЖДА ДДУИ с. Медвен ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Б., ЕГН **********,***, офис 10, чрез адв. Л.А., сумите:

-                            2 989.20 лева (две хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и двадесет стотинки) представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 12.11.2010 г. до окончателното й изплащане;

-                            518.16 лева (петстотин и осемнадесет лева и шестнадесет стотинки),  представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 12.11.2010 г., до окончателното й изплащане;

-                            88.45 лева (осемдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищцата за месец октомври 2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 12.11.2010 г. до окончателното й изплащане;

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДДУИ „Света Марина” с. Медвен, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Котел сумата 170.00 (сто и седемдесет) лева, представляващи направени по делото разноски за вещо лице и сумата 144 лева (сто четиридесет и четири), представляваща окончателна държавна такса върху уважения размер на исковете;

ОСЪЖДА ДДУИ „Света Марина” с. Медвен, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Б., ЕГН **********,***, офис 10, чрез адв. Л.А. сумата 215.00 (двеста и петнадесет) лева, представляваща направени от ищцата разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Сливен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       С Ъ Д И Я: