Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер  61,   26 септември 2011 г. , град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД   КОТЕЛ, граждански  състав, на петнадесети септември през две хиляди и единадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : ………………………………

……………………………….

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : …………................………..

……………...............……..

Секретар Нелли Митева....……………...………………………………...……………………….………..…

прокурор …………………….……………………………………………..…………………...……………………..

като разгледа докладваното от Председателя ЙОВКА  БЪЧВАРОВА гражданско дело номер 372 по описа за 2010 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищци в производството са Д.Я.К., Д.Я.М., З.Х.М., К.Я.М. и М.Х. М., които твърдят, че са собственици по наследство и давност на недвижим имот с пл. № 103 в кв.40 по плана на село Ябланово от 1964 г., а ответниците А.М.М. и Ф.И.М. – на съседния имот с пл. № 104. Твърдят, че за техния имот бил отреден парцел № ІІ-103 и от техния имот се предавали части към парцели І-34 и ІХ-34.

Твърди се, че регулацията не била приложена и винаги имотите се владеели по техните имотни граници. През 2007 г. била одобрена новата кадастрална карта на село Ябланово, по която имотът на ищците се индивидуализирал под № 87031.501.103 с площ от 567.00 кв.м., а имотът на ответниците - № 87031.501.104. Твърдят, че кадастралната граница между двата имота била заснета неправилно и вместо за кадастрална граница да се нанесе имотната граница, се зачела границата между парцелите, независимо че регулационните предвиждания не били осъществени. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на североизточната част от ПИ № 87031.501.104 с площ от около 800.00 кв.м., заключена между кадастралната граница между поземлени имоти № 87031.501.103 и № 87031.501.104, и имотната граница между имоти с пл. №№ 103 и 104, като вярната граница между имотите минава по имотната граница между имоти с пл. № 103 и 104. Моли да се прогласи нищожността на нотариален акт за собственост, издаден по нотариално дело № 296/2005 г. на нотариус А. В. в полза на ответниците, тъй като постановлението, с което ответниците са били признати за собственици, не е било подписано от нотариуса. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор ответниците, чрез пълномощник, оспорват предявения иск с твърдения, че е недопустим, неоснователен, необоснован и недоказан. Твърдят, че за ищците липсвал правен интерес, тъй като в тяхна полза бил издаден нотариален акт за собственост за ПИ № 87031.501.103. Възразяват, че ищците са разполагали с възможността да възразят срещу кадастралния план, която възможност се била преклудирала, тъй като бил изтекъл срокът за възражение. Счита издадения в полза на ответниците нотариален акт за действителен, легитимиращ ги като добросъвестни владелци, които придобили процесната част от имота въз основа на изтекла в тяхна полза петгодишна придобивна давност. Други оспорвания и възражения по същество и най – вече във връзка с твърдението за неприлагане на регулационните предвиждания не са наведени. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

С доклада по делото съдът е приел, че искът е с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.53, ал.2 от ЗКИР.

            В съдебните заседания ищците се представляват от адв. А.Г. ***, която поддържа предявения иск.

В съдебните заседания ответникът А.М. се явява лично и се представлява по пълномощие от адв. М.П., който представлява и ответницата Ф.М., и представеният отговор се поддържа.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

            Ищците Д.К., Д.Я.М. и К.Я.М. са деца на Я.Д.М., роден през 1928 г. и починал през 1998 г., и на Ю. Х. М., родена през 1930 г. и починала през 2002 г.  Ищцата З.Х.М. е съпруга на ищеца Д.М. от 1977 г., а ищцата М.Х. М. е съпруга на ищеца К.М. от 1988 г.

            Св. Д. С. която е сестра на Ю.М. и първа братовчедка на отв. А.М., заяви в показанията си, че докато бил жив, баща им „дал” на Ю. М. място от около един декар и половина, където Ю. М. и съпругът ù построили жилищна сграда и оградили дворното място. Св. В. К. заяви, че жилището е построено през 1963 г. И тримата свидетели, разпитани по инициатива на ищците – Д. С., Е. М. и В.К. – заявиха, че дворното място винаги е било заградено и оградата не е променяла положението допреди година и половина, когато отв. А.М. развалил оградата, която отделя неговия имот от имота на ищцата и поставил нова ограда между двата, която разположил с около 20-25 метра навътре в посока към къщата на ищците.

            С първия регулационен план на село Ябланово, одобрен през 1964 г.,  е видно, че е бил заснет имот с пл. № 34, за който са били отредени няколко парцела, между които и парцели І-34 и ІІ-34 в кв.12. В разписния лист към този план за собственици на имот с пл. № 34 са посочени А.М.М. и Ф.И.М.. През 1992 г. е бил изработен нов кадастрален план на село Ябланово, върху който е бил нанесен съществуващия от 1964 г. регулационен план. По кадастралната основа от 1992 г. имот с пл. № 34 вече не съществува и е видно от скиците, че са били осъществени предвижданията на уличната регулация, според които е прекарана улица, която е разделила имот с пл. № 34 на две, по – голямата част от южната страна на улицата, а по – малката част от имота – от северната страна на улицата. От южната страна на улицата са нанесени имоти с пл. №№ 102, 103 и 104 в кв.12. В разписния списък за собственик на имот с пл. № 103 е записан Акъп Джаферов М. (Я. Джеферов М.), а на имот с пл.104 – А.М.М..  Предвижданията на дворищната регулация не са били променени. Предвидено е отреждане на парцел І-34, който се образува от северната част на имот с пл. № 104 и от западната част на имот пл. № 103. Другият парцел ІІ-34 се образува от източната част на имот пл. № 103, в която е построена жилищната сграда на ищците, от целия имот с пл. № 102 и от малка придаваема част от имот пл. № 101. Отделно от южната страна на имоти с пл. №№ 104 и 103 се придават части от тях за образуване на парцели ІХ-34 и ІV-35.

            С нотариален акт № 111/15.11.2005 г. по нотариално дело № 296/2005 г. на нотариус А. .В. към него момент с район на действие този на РС Котел, двамата ответниците са били признати за собственици на „дворно място с площ от 1 290 кв.м., съставляващо УПИ І-34 в кв.12, при граници : УПИ ІІ-34, УПИ ІХ-34 и улици от две страни, ведно с построената в имота жилищна сграда и две жилищни постройки, както и на 570/1 310 ид. части от дворно място, цялото с площ от 1 310 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-34 в кв.12, при граници : УПИ І-34, УПИ ІV-35, УПИ VІІІ-35 и улица”. 

            Със заповед от 28.03.2007 г. е одобрена новата кадастрална карта на село Ябланово, с която имотът на ответника е заснет под № 87031.501.104, а имотът на ищците – под № 87031.501.103. Тези имоти не отговарят по съдържание и форма на имоти с пл. №№ 103 и 104, тъй като за граница между двата поземлени имоти (по новата кадастрална карта) не е взета нанесената през 1992 г. имотна граница между имоти с пл.№№ 103 и 104, а предвидената регулационна граница между парцели І-34 и ІІ-34. При изготвяне на кадастралната карта е съобразено положението, създадено с цитирания нотариален акт, според който ответниците са признати за собственици на „УПИ І-34 и идеални част от УПИ ІХ-34”.

            В съдебно заседание свидетелите заявиха, че допреди година и половина е имало телена ограда, която е отделяла имота на ищците от имота на ответниците. Вещото лице Б. при извършения оглед на място е установил вероятното местоположение на тази ограда, като е взел за ориентир съществуващ кол от южната страна, посочен под точка № 6 на изготвените комбинирани скици, приложени на л.66 и л.67, а от северната страна, откъм улицата, за ориентир е взето предвид мястото, където се припокриват стара и нова телена мрежа, тъй като след като отв. А.М. е изместил оградата, е оградил мястото с нова мрежа откъм улицата от северната страна. Това обстоятелство се потвърди в показанията на св. Е. М., която живее от 2002 г. в имота на ищците под наем и която лично разговаряла с ответника, когато той е променил положението на оградата. Видно е от изготвените скици, че тази ограда е минавала близо до имотната граница между имоти с пл.№№ 103 и 104 и тази граница е нанесена със зелен пунктир, заключен между точки 3 и 6.

            Няма спор, че ответникът М. е променил местоположението на оградата между своя имот и имота на ищците, след като в негова полза е бил издаден нотариален акт за собственост, след което при изготвянето на кадастрална карта са съобразени последиците от този нотариален акт.

            С нотариален акт № 193/21.10.2008 г., издаден по нотариално дело № 541/2008 г. на Съдията по вписванията при РС Котел, ищците Д.К., Д.Я.М. и К.Я.М. са били признати за собственици на поземлен имот № 87031.501.103 заедно с построените в него сгради. Този имот по кадастралната карта е образуван от източната част на имот с пл. № 103 и малка част от имот с пл.№ 101, като за негова западна граница е определена регулационната граница между парцели І-34 и ІІ-34, а за негова източна граница – имотната граница между имоти с пл.№№ 103 и 102. Площта на този имот е 567 кв.в.

            Вещото лице е посочило, че в Община Котел липсват данни за уреждане на сметки по регулация между собственика на имот с пл. № 104, който е следвало да заплати на собственика на имот с пл. № 103 обезщетение, за да се приложат регулационните предвиждания, касаещи разместване на собствеността. Възражения в този смисъл, а именно, че е платено, не се наведени и от ответната страна, поради което съдът счита, че е безспорно твърдението в исковата молба, че регулационните сметки не са били уредени.

            Горните факти съдът установи след съвкупна преценка на всички събран по делото писмени и гласни доказателства, които кредитира изцяло, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК. Съдът се довери изцяло на показанията на разпитаните по инициатива на ищците свидетели, след като ги прецени за взаимно допълващи се, логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал. Съдът не даде вяра на показанията на двамата свидетели, разпитани по инициатива на ответниците – М. К. и Д. И. – тъй като прецени, че предвид напредната им възраст и след като събра лични впечатления по време на разпита, тези свидетели видимо не бяха наясно за какво свидетелстват, а свидетелят Д. И. заяви, че миналата година отв. А.М. така преместил оградата, че разширил не своя двор, а двора на ищците, а обстоятелството, че отв. А.М. е разширил двора си не се оспорва от самия него с отговора към исковата молба.

Към доказателствения материал съдът приобщи приетата по делото съдебно – строителнотехническа експертиза, след като прецени, че е компетентно изготвена и след като страните не изразиха основателни съмнения в обективността и безпристрастността на вещото лице Д.Б..

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Въз основа на наведените в исковата молба твърдения, очертаващи рамките на спора, съдът е квалифицирал правно предявения по чл.124 от ГПК вр. чл.53, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР, обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 01.01.2001 г.).

По възраженията за недопустимост : Съдът оставя без последствия възражения недопустимост, наведени от ответната страна, според които щом ищците се били съгласили да бъдат признати за собственици на ПИ № 87031.501.103, то за тях се била преклудирала възможността да предявяват претенции са собственост към собственика на съседния имот. Това не е така, тъй като снабдявайки се с нотариален акт за собственост, ищците са се възползвали от възможността да бъдат признати за собственици на имот, досежно който техните права са безспорни. Тъй като двамата ответници са били признати за собственици на ПИ № 87031.501.104, то ищците, след като заявяват претенции към същия имот, тези претенции правилно са били упражнени под формата на иск и техният правен интерес се извежда именно от твърдението, че заявяват собственически претенции към имот, на който вече ответниците са били признати за собственици.

Предявеният иск е основателен и доказан. По отношение на възражението, че искът е необоснован, съдът оставя това възражение без произнасяне, тъй като ГПК не борави с понятието „необоснован иск”. Кадастралната граница между поземлени имоти с идентификатори №№ 97031.501.103 и 97031.501.104 неправилно е заснета и нанесена в одобрения през 2007 г. кадастрален план на село Ябланово, тъй като не ответниците, а ищците са собственици на мястото от 790.00 кв.м., образувано между имотната граница между имоти с пл.№№ 103 и 104 и регулационната граница между парцели І-34 и ІІ-34. Правилно се поддържа в исковата молба, че регулационният план, касателно придаване на процесното място от имота на ищците към имота на ответниците, не е бил приложен.

Според чл.43, ал.1, т.5 от ЗКИР, границите на поземлените имоти се установяват : а) от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3; б) от работните материали, изработени по време на определяне на границите; в) от изображението върху одобрена кадастрална карта; г) от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Актът по чл.38, ал.1, т.3 е този, който удостоверява правата му върху имота. В случая при изготвяне на кадастралната карта ответниците са представили издадения в тяхна полза нотариален акт и са били зачетени установените в него в тяхна полза права.

Според чл.14, ал.1 т.4 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г.), границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани.

С Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. на ОСГК на ВКС е дадено задължително тълкуване на понятието „приложен план” по смисъла на ЗТСУ (отм.). Прието, че планът се счита за приложен при две хипотези : Първата, ако придадените имоти са били заети по законоустановения ред - или чрез доброволно отстъпване по реда на чл.111 от ЗТСУ, или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение, какъвто е нотариалният акт за собственост по регулация в полза на новия собственик след погасяване по давност на вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик съгласно чл.134, ал.3 от ЗТСУ. Втората хипотеза е при заплащане на парично обезщетение за придаваемите части.  Или в казуса, за да се счете за приложен плана от 1964 г., предвиждащ придаване на спорното място от имота на ищците, към имота на ответниците, е следвало по реда на чл.111 от ЗТСУ (отм.) ищците, респ. техните наследодатели, да подадат до кмета на общината нотариално заверено заявление, че са надлежно обезщетени за придаваемото се място. По делото липсват доказателства и изобщо твърдения в тази насока. На следващо място, категорично се установи, че в полза на ответниците не е издаван нотариален акт по реда на чл.134, ал.3 от ЗТСУ (отм.) и ответниците да са били въведени във владение въз основа на този нотариален акт, ползващ се със силата на изпълнително основание. Нотариалният акт, легитимиращ ответниците като собственици, е издаден на основание изтекла в полза на ответниците придобивна давност. По делото категорично беше установено, че спорният имот е бил завладян от ответниците едва преди година и половина преди подаване на исковата молба. На последно място, по делото също с категоричност се установи, че ответниците не са заплатили на ищците обезщетение за придаваемото се място. Съгласно чл.110, ал.1 от ЗТСУ (отм.), недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план, но тези имоти, придадени по дворищнорегулационния план, съгласно чл.114, ал.1 от ЗТСУ (отм.) се заемат след обезщетяване на правоимащия, съгласно правилата на този закон и правилника за неговото прилагане. Според чл.111 от ЗТСУ (отм.) и чл.112 от ЗТСУ (отм.) вр. чл.279 - 284 от ППЗТСУ (отм.), обезщетяването на правоимащите се извършва по определена процедура, включваща назначаване на комисия за извършване на оценка на придаваемите части, съобщаване на оценката, възможност за обжалването ù по съдебен ред и съответно заплащане на обезщетението чрез ДСК. Съгласно чл.134, ал.2 от ЗТСУ (отм.), за недвижими имоти, придадени по дворищнорегулационния план към парцели на други физически или юридически лица, и за частите в мястото на образуван по регулация общ парцел, нотариусът издава нотариален акт, след като условията за заемане на имота са изпълнени. Тъй като ответниците не са заплатили дължимото обезщетение, то логично в тяхна полза не е бил издаден нотариален акт по реда на чл.134, ал.2 от ЗТСУ (отм.).

Вещото лице е посочило в заключението си, че със снабдяването на ответниците с нотариален акт през 2005 г. регулацията е била приложена. На първо място, вещото лице е излязло извън компетентността си и това негово становище представлява недопустим правен извод. Извън горното, това не е така, тъй като, на първо място, нотариалният акт не е издаден в специалната процедура, уредена в чл.134, ал.2 и 3 от ЗТСУ (отм.). По обстоятелството, че регулационните сметки не са били уредени и че ответниците не са били изплатили на ищците придаваемото място, не се спори. На последно място, спорният имот се владее от ответника едва отпреди една година и половина и са изцяло без основание възраженията, че имотът бил придобит на основание изтекла в полза на ответниците кратка петгодишна придобивна давност, без обаче изобщо да се уточни защо те счита себе си за добросъвестни владелци.

Предвид всичко изложено, съдът стои на категоричната позиция, че регулационните предвиждания по плана от 1964 г. не са били осъществени и планът не е приложен, поради което с изтичане на шестмесечния срок по § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ, считано от влизане в сила на закона, т.е. до 31.09.2001 г., отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план от 1964 г., е прекратено, съгласно § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ и за граница между двата имота следва да се зачете имотната граница. Противоречивото тълкуване на разпоредбата на § 8 от ПР на ЗУТ беше преодоляно с Тълкувателно решение № 3 от 2010 г. на ОСГК на ВКС, според което отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образуваните дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях отпада с изтичане на сроковете по § 6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ автоматично, по силата на закона, без да е необходимо провеждане на каквато и да било административна процедура. С изтичане на посочените срокове правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява. В настоящия случай отчуждителният ефект на т.нар „принудителна регулация” по ЗТСУ (отм.) е отпаднала на 01.10.2001 г. и правото на собственост на ответниците върху парцел І-34 се е трансформирало в право на собственост върху имот с пл. № 104, без съдът в настоящото производство да изследва дали планът е бил приложен в частта му относно придаване на част от имот с пл. № 104 за образуване на парцел ІХ-34. В тази връзка е неоснователно искането в исковата молба да се прогласи в цялост нищожността на нотариален № 111 от 15.11.2005 г., дори и да е издаден въз основа на неподписано от нотариуса постановление, тъй като съдът в това производство е длъжен да се произнесе само в рамките на заявения за решаване спор, по който ще се формират обективните и субективните предели на силата на пресъденото нещо на съдебното решение. Съдът по реда на чл.431, ал.2 от ГПК следва да отмени нотариалния акт в частта му, в която ответниците са признати за собственици на част от ПИ № 87031.501.104 с площ от 790.00 кв.м., заключена между кадастралната граница между поземлени имоти с №№ 87031.501.103 и 87031.501.104, съвпадаща с регулационната граница между парцели І-34 и ІІ-34 в кв.12, и имотната граница между имоти с пл. №№ 103 и 104 в кв.12, тъй като ищците установиха, че са собственици по наследство и изтекла в тяхна полза придобивна давност. Това обстоятелство, че предвижданията на дворищнорегулационния план не са били осъществени към 01.10.2001 г. е следвало да бъде съобразени от нотариуса още към момента, в който ответниците са предявили искане да бъдат признати за собственици. Всички гореизложено мотивира съда да приеме, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответниците солидарно (двамата ответници са в брак и създадената помежду им съпружеска имуществена общност е бездялова) да заплатят на ответника К.Я.М. сумата 800.00 лева, заплатена от него за адвокатски хонорар. Останалите разноски в размер на 370.00 лева следва да се присъдят по равно между ищците : 123.34 на ищцата Джузамие Я.К., 123.34 лева общо на ищците Д.Я.М. и З.Х.М., както и 123.34 лева общо на ищците К.Я.М. и М.Х. М..

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.53, ал.2 от ЗКИР, предявен от Д.Я.К., ЕГН **********,***, Д.Я.М., ЕГН **********, З.Х.М., ЕГН **********,***. Й. В., № 1, К.Я.М., ЕГН **********, и М.Х. М., ЕГН **********,***, всички със съдебен адрес град Котел, Адвокатска кантора на адв. А.Г., против А.М.М., ЕГН **********, и Ф.И.М., ЕГН **********,***, че при заснемане границата между поземлени имоти с №№ 87031.501.103 и 87031.501.104 по кадастралната карта на село Ябланово е допусната грешка и ищците са собственици (1/3 идеална част за ищцата Д.Я.К., 1/3 идеална част общо за ищците Д.Я.М. и З.Х.М. и 1/3 идеална част общо за ищците К.Я.М. и М.Х. Миланова) на основание наследство и изтекла в полза на ищците придобивна давност на част от поземлен имот № 87031.501.104 с площ на тази част 790.00 кв.м., заключена между кадастралната граница между поземлени имоти с №№ 87031.501.103 и 87031.501.104 по кадастралната карта на село Ябланово, одобрена през 2007 г., съвпадаща с регулационната граница между парцели І-34 и ІІ-34 в кв.12, и имотната граница между имоти с пл. №№ 103 и 104 в кв.12 по регулационния план на селото, одобрен през 1964 г. и че вярната кадастрална граница минава по имотната граница между имоти с пл. №№ 103 и 104 в кв.12 по регулационния план, одобрен през 1964 г.

ОТМЕНЯ на основание чл.431, ал.2 от ГПК нотариален акт № 111/15.11.2005 г., том ІІ, рег. № 1285, издаден по нотариално дело № 296/2005 г. на нотариус А. В., рег. № 531 по регистъра на Нотариалната камара, тогава с район на действие този на РС Котел, в частта му, в която ответниците  А.М.М., ЕГН **********, и Ф.И.М., ЕГН **********,***, са признати за собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност на част от поземлен имот № 87031.501.104 с площ на тази част 790.00 кв.м., заключени между кадастралната граница между поземлени имоти с №№ 87031.501.103 и 87031.501.104 по кадастралната карта на село Ябланово, одобрена през 2007 г., съвпадаща с регулационната граница между парцели І-34 и ІІ-34 в кв.12, и имотната граница между имоти с пл. №№ 103 и 104 в кв. 12 по регулационния план на селото, одобрен през 1964 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.М.М., ЕГН **********, и Ф.И.М., ЕГН **********,***, солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на К.Я.М., ЕГН **********,***, сумата 800.00 (осемстотин) лева, представляващи направени от него разноски за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.М.М., ЕГН **********, и Ф.И.М., ЕГН **********,***, солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Я.К., ЕГН **********,***, сумата 123.34 (сто двадесет и три лева и тридесет и четири стот.), представляващи направени от нея разноски за държавна такса и възнаграждение на вещото лице.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.М.М., ЕГН **********, и Ф.И.М., ЕГН **********,***, солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Я.М., ЕГН **********, З.Х.М., ЕГН **********,***. Й. Вапцаров, № 1, сумата 123.34 (сто двадесет и три лева и тридесет и четири стот.), представляващи направени от тях разноски за държавна такса и възнаграждение на вещото лице.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.М.М., ЕГН **********, и Ф.И.М., ЕГН **********,***, солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на К.Я.М., ЕГН **********, и М.Х. М., ЕГН **********,***, сумата 123.34 (сто двадесет и три лева и тридесет и четири стот.), представляващи направени от тях разноски за държавна такса и възнаграждение на вещото лице.

            РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му  на страните, че е изготвено.                                                                      

П Р Е Д С Е Д А Т Е  Л :