Р Е Ш Е Н И Е                             

№ 42

17.05.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав на 28.09.2011 г., в публично заседание, в следния състав:

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЧЕНКОВ

                           ЧЛЕНОВЕ…………………………..

                            ……………………………

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :……………

                        ...........................

Секретар Савка Панова .............................................................................................................                                                                        

прокурор………………………………….................................................................................

като разгледа докладваното от председателя И. ЧЕНКОВ гражданско дело № 360  по описа на РС Котел за 2010 година:

Производството по делото е образувано на основание чл. 415ал. 1 от ГПК по подадено от длъжника възражение, във вр. с чл. 422 от ГПК по предявен от ищеца „В.” с. Д., община С. З. иск за признаване на съществуване на вземане от негова страна спрямо ответника „П. П.ЕООД, с. К.с цена на иска 23 655.05 лева, от които 19 000лева главница и 4 445.05 – лихва. Настоящото производство се предхожда от приложеното ч. гр. д. № 235/2010 г. на РС Котел, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, по която последният е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК, поради което ищецът е подал настоящата си искова молба, в която моли съда да признае за установено, че притежава право на вземане  от ответника на посочените суми, както и законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, разноските по ч. гр. д. № 235/2010 г. на РС Котел. Претендира разноските по настоящото дело.

Ищецът твърди, че възникналото задължение на ответника към него е в резултат на неуредени до край търговски отношения между тях, тъй като за периода месец юли – месец август 2008 г. ищецът е продал сливи на ответника, с което ответникът се задължил да заплати на ищеца сумата 66 670.46 лева, без ДДС, като за продажбата били съставени и подписани от двете страни данъчни фактури, подробно описани. След като ищецът продал на ответника стоката (сливи), били изготвени пътно-прехвърлителни  разписки, с подробно описани по вид и количества. Ответникът заплатил на ищеца една част в размер на 42 500 лева (без ДДС), за която били издадени съответно фактури и останало да дължи сумата 24 170.46 лева (без ДДС) по фактура № 349 от 31.08.2008 г. с изрично уговорена дата на плащане 31.08.2008 г. Ответникът заплатил само част от задължението си по тази фактура в размер на 10 004.55 лева, превеждайки я на четири части, като останало да дължи сумата 19 000 лева, представляваща незаплатената цена на продадените сливи. С това ответникът изпаднал в забава на заплащане на главницата, с оглед на което за него възникнало и задължение за заплащане на законната лихва за забава по смисъла на чл. 86 от ЗЗД.

В отговора си ответникът намира предявените искове за частично неоснователни и ги оспорва по размер на главницата, обезщетението за забава, лихвата за просрочие. Твърди, че през месец август 2010 г. бил изплатил на ищеца сумата от 500 лева, поради което твърди, че размерът на главницата следвало да се намали, прилага препис от платежно нареждане.

В с. з. ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от адв. Г. Ш. от АК гр. С.З., която поддържа исковата молба, а ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща свой представител, който да изрази становище в с. з. и да подкрепи твърденията си в отговора.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по спора по делото, съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза и изслуша вещото лице И.К., в която, след извършване от негова страна на необходимите справки, в заключението си изнесе подробно по кои фактури ответникът е осъществил плащане на ищеца, а именно по фактури №№ 0000000398/12.08.2008г.- 7000 лв.;0000000399/15.08.2008 г. – 12 000 лв.; 0000000403/19.08.2008 г. – 10 000 лв.; 0000000406/21.08.2008 г. – 8 000 лв.; 0000000392/26.08.2008 г. – 4 000 лв.; 0000000423/27.08.2008 г.- 10 000 лв. По фактура № 000000349/31.08.2008 г., която е на стойност 29 004.09 лева, ответникът е заплатил само сумата 10 004.55 лева. Вещото лице счита, че представеният с отговора платежен документ, наред с необходимите реквизити, не съдържа печат от съответната банка, поради което не го е приело като  изплатена сума, с което задължението си е останало в размер на 19 000.00 лева, като главница, а размерът на мораторната лихва за забава върху тази главница, до датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение е в общ размер 4 600.43 лева (подробно разбити по месеци). А относно това дали фактурите за извършени плащания са намерили отражение в регистрите на НАП  счетоводството на ответното дружество, след извършената от вещото лице справка се оказва, че шест от приложените фактури (с номера на последните цифри 398, 399, 403, 406, 423, и 349) са намерили отражение в отчетните регистри по чл. 124, ал. 1, т.1 и ал. 4 от ЗДДС в дневниците за покупки в СД през отчетните данъчни периоди н НАП ТД Сливен, а общото количество предадена стока (сливи) съгласно представените 36 бр. пътно-прехвърлителни разписки е 191 560 килограма.

На вещото лице бе възложено в допълнителна задача да преизчисли сумата, съобразно представения от ответната страна в с. з. от 11.05.2011 г. платежен документ от 23.08.2010 г. за изплатени от ответника 500.00 лева. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице, размерът на главницата се променя на 18 500.00 лева, а размерът на мораторната лихва за забава е 4 600.14 лева.

При такава фактическа обстановка, съдът стигна до извода, че действително ответникът дължи плащанията на ищеца. При направената проверка в НАП-ТД- Сливен, вещото лице е констатирало, че ответникът е ползвал данъчен кредит по фактура 0000000349 от 31.08.2008 г. (с пореден № 13 от дневника за покупките). Обстоятелството, че ответникът е подписал описаната фактура, както е подписал всички процесни фактури, е ползвал правото на данъчен кредит още веднъж налага извода, че същият е получил стоката и дължи плащане на нейната цена.

Безспорно се установи също така, че по фактура № 0000000349 от 31.08.2008 г. ответникът е извършил само частично плащане в размер на 10 004.55 лева и впоследствие на още 500.00 лева, като дължимата сума възлиза на 18 500.00 главница (според заключението), а размерът на мораторната лихва за забава – 4 600.14 лева.

            Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА  за установено по исковете с правно основание, чл.415, ал.1, вр. с чл. 422 от ГПК, предявения от ищеца „В. к. Ш. м. със седалище и адрес на управление село Д., община С.З., вписана в Търговски регистър на Агенцията по вписванията при МП с ЕИК № -***************, представлявана от М.М.М., ЕГН **********, в качеството му на председател на дружеството, че ответника  „П. П.” ЕООД, със седалище и адрес на управление с. К., община К., вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията, с ЕИК № **************, представлявано от управителя Й.Н.К., ЕГН **********, дължи на ищеца сумите както следва: 18 500.00 (осемнадесет хиляди и петстотин) лева, представляваща главница от неизплатена цена на продадени сливи по фактура № 0000000349 от 31.08.2008 г., ведно с 4 600.14 лева (четири хиляди и шестстотин лева и четиринадесет стотинки), представляващи обезщетение за забава на плащането, считано от 01.09.2008 г. до 23.08.2010 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 1 160.11 лева (хиляда и сто и шестдесет лева и единадесет стотинки), представляваща направените по частно гражданко дело № 235/2010 г. на РС Котел.

Осъжда на основание чл.78, ал. 1 от ГПК „П. П. ЕООД, със седалище и адрес на управление с. К., община К., вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията, с ЕИК № **************, представлявано от управителя Й.Н.К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „В. к. Ш. м. със седалище и адрес на управление село Д., община С. З. вписана в Търговски регистър на Агенцията по вписванията при МП с ЕИК № *************, представлявана от М.М.М., ЕГН **********, в качеството му на председател на дружеството, сумата 845.61 лева  (осемстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и една стотинки), представляващи по делото разноски,  това число 475.61 лева – държавна такса за образуване на настоящото производство, 370.00 лева възнаграждение на вещо лице за изготвяне на назначените по делото две съдебно-счетоводни експертизи)

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС Сливен.

                                               С Ъ Д И Я: