Р Е Ш Е Н И Е

66

21.10.2011 г., гр. Котел

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав, на двадесети април, през две хиляди и единадесета година, в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЧЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ......................

.........................

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ......................

........................

секретар С.П. .............................................................................................................. прокурор: .................................................................................................................................... като разгледа докладваното от съдията И. Ченков гражданско дело № 193 по описа на РС Котел  за 2010 г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Предявен е иск от И.Ж.Е. ***, с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне договор за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 9 том ІІ, дело № 159/2009 г. на Съдията по вписванията при РС Котел в размер на 1/3 идеална част от правото на собственост, прехвърлено с визирания нотариален акт или 1/6 ид. ч., както и да се обезсили описания нотариален акт, срещу ответниците Ж.Ж.Е. и Б.И.Е. *** исковата молба ищецът твърди, че първият от ответниците му е брат, комуто на 20.05.2009 г. техният баща бил прехвърлил ½ ид. ч. от собствения си недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективирано в цитирания по-горе  нотариален акт Към момента на сключване на договора  баща им бил в Дом за възрастни хора в гр. Сливен, където пребивавал още от 2004 г. и останал там до смъртта си на 24.05.2010 г.  Ищецът счита, че негово право е да заведе настоящото производство за разваляне на договора в размер на правото, което притежава съгласно Закона за наследството, от прехвърленото с договора право на собственост върху имота, тъй като счита, че ответниците не били изпълнили поетото задължение спрямо техния баща.  Претендират се разноски.

            В отговора си ответниците считат, че предявеният иск е недопустим, неоснователен и недоказан. Сочат технически пороци на исковата молба. Твърдят, че са полагали нужните грижи за своя баща, след сключването на договора на 20.05.2009 г., но бащата не изявявал желание да се връща да живее в дома си в село Седларево. Молят съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски и платения адвокатски хонорар.

            В с. з. ищецът, редовно призован, явява се лично и се представлява от адвокат С. Б., АК Сливен, която от негово име поддържа претенцията и моли съда да я уважи. Ответника Ж.Ж.Е., редовно призован, се явява лично и с  адвокат С.Ч.,***, ответницата Б.Е., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 20.05.2009 г. бащата на страните прехвърля на единия от синовете си, а именно на първия ответник Ж.Ж.Е., ½ идеална част от собствения си недвижим имот, находящ се в село С., община К., представляващ УПИ Х-110, в кв. 12 по плана на село С.Введно с изградените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от избено помещение с площ 11 кв. метра, първи етаж, със застроена площ 20 кв. метра и втори етаж, със застроена площ 68 кв. метра, масивна лятна кухня, със застроена площ 12 кв. м., паянтов гараж със застроена площ 18 кв. метра и два броя стопански постройки с общ застроен обем  120 куб. метра, срещу договор за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 9 том ІІ, дело № 159/2009 г. на Съдията по вписванията при РС Котел.

С оглед исковата претенция, съдът взе предвид всички приложени по делото писмени доказателства, а така също и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Установява се, че договорът е изпълнен от страна на ответниците.Същите са осигурявали на починалия Ж. Е. допълнителни парични средства над размера на пенсията, която е получавал. Същите редовно са го посещавали в Дома за стари хора в гр. Сливен, като са му носили допълнителни хранителни продукти и са се грижили за неговата хигиена. Според показанията на свидетелите Ж. И. и Й. С. - пребиваващи в същия  Дом за стари хора, починалият Ж. Е. изрично е заявявал пред тях, че е желае да продължи досегашния си начин на живот, след сключване на договора за издръжка и гледане. Не е желаел  да се раздели с приятелите си в Дома за стари хора в гр. Сливен, където е живял над пет години, както и нежеланието му да живее в собствения си имот, който бил прехвърлил на ответника, тъй като имотът се е ползвал изцяло от ищеца и неговото семейство. В Дома за стари хора са оказвали специализирани грижи за Ж. Е., с оглед възрастта му и здравословното му състояние, което се установи безспорно и от разпита на свидетелката И.С. – директорка на Дома. Същата заяви, че не е имало забрана на възрастните хора да се носи храна, да се закупуват лекарства и да се полагат други допълнителни грижи като пране и поддържане на хигиена и че такива са полагани от дъщерята на починалия Е. и от ответника Ж.Е.. Ето защо той предпочитал да остане в Дома за възрастни хора, вместо в къщата си в село Седларево.

Свидетелите Ж. И. и Й- И., живущи в същия Дом за стари хора и приятели на починалия Е., категорично посочиха, че ответника Ж.Е. е посещавал редовно баща си в Дома и че отношенията между баща и син са били много добри. Ответникът Ж.Е. е предлагал многократно да го вземе да живее при себе си в град Стара Загора, но починалият е отказвал, тъй като се е учвствал добре в Дома за стари хора сред приятелите си. Същите свидетели бяха категорични, че ищецът И.Е. не е посещавал баща си в Дома в гр. Сливен. Основно го е посещавал ответника Ж.Е., като му е носил храна, пари, закупувал му е лекарства и е вземал дрехите и бельото му за пране, а също така и дъщеря му К..

Ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърдяното в исковата молба.

Разгледан по същество искът е неоснователен и недоказан и не следва да се уважи.

Налице е един алеаторен договор, по силата на който срещу придобиване правото на собственост, приобретателят по нотариалния договор и ответник по делото, Ж.Ж.Е., а по силата на създалата се СИО и неговната съпруга (втората ответница) са поели задължението да осигурят гледането и издръжката на прехвърлителя Ж. И. Е..

Почти от самото начало ответниците са изпълнявали поетите задължения, полагали са дължимите грижи, както лично, така и чрез трети лица (другата дъщеря К.). Осигурявали средства за издръжка и в пари. Длъжникът по алеаторния договор следва да осигури на прехвърлителя такава издръжка, която да е достатъчна той да посрещне всички свои насъщни нужди.  Изпълнението по договора трябва да бъде съответно на нуждите на прехвърлителя. Приобретателите (ответниците по делото) са длъжни да следят във всеки момент конкретните нужди на прехвърлителя и да престират такава издръжка  и гледане, които да са съответни на конкретните му нужди. Доказа се, че това е изпълнявано от приобретателите и изпълнението на договора следва да бъде определено като съществено. Голяма чат от грижите за ежедневието на бащата, била поета от ответниците.

Гореизложеното мотивира съда, че не е налице виновно неизпълнение на договорната престация, което касае един продължителен период от време. Поради това не следва да се развали сключеният с нотариалния акт договор, с който е прехвърлен имота, в съответната идеална част.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло исковата претенция на И.Ж.Е., ЕГН ********** ***, против Ж.Ж.Е., ЕГН **********  и Б.И.Е. ***, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 9, том ІІ, рег. № 977 дело № 159/2009 г. на Съдията по вписванията при РС Котел, с който Жельо Илиев Е. е прехвърлил на Ж.Ж.Е. (първия ответник)  ½ идеална част от собствения си недвижим имот, представляващ УПИ Х-110, в кв. 12 по плана на село Седларево, ведно с изградените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от избено помещение с площ 11 кв. метра, първи етаж, със застроена площ 20 кв. метра и втори етаж, със застроена площ 68 кв. метра, масивна лятна кухня, със застроена площ 12 кв. м., паянтов гараж със застроена площ 18 кв. метра и два броя стопански постройки с общ застроен обем  120 куб. метра, както и иска за неговото обезсилване в посочения размер.

            ОСЪЖДА на основание чл. 81, ал. 1 от ГПК, И.Ж.Е., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 500.00 (петстотин) лева, за адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               СЪДИЯ: