Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

Номер 72,    11 ноември 2011 г. , град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански  състав, на двадесет и девети септември през хиляди и единадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : ………………………………

..…………………………….

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : ……………...................……..

……………..................……..

секретар  Савка Панова …………………………………………..……........................………………….

прокурор ……………………………………………………..…………………………...................................

като разгледа докладваното от Председателя Йовка Бъчварова гражданско дело номер 167 по описа за 2010 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото  е образувано по иск за делба на недвижим имот, находящ се в град Котел, индивидуализиращ се като поземлен имот с идентификатор № 39030.501.604, находящ се в урбанизираните територии на град Котел, върху който е построена масивна жилищна сграда. Ищецът е В.А.Д., който е насочил иска за делба срещу И.Р.И., Т.И.С. и Е.Т.И.. Твърди се, че 7/8 идеални части от имота били придобити по силата на покупко – продажба през 1957 г. от Н. Ч. И.. С нотариален акт от 26.08.1997 г. Н. И. прехвърлила по 7/32 идеални части от имота на дъщеря си П. Р. И. и на сина си И.Р.И. срещу задължението да я гледат и издържат до края на живота ù. Тъй като към момента на сделката И.Р.И. бил в брак с ответницата Е.Т.И., тези 7/32 идеални части били придобити от тях двамата при режима на съпружеска имуществена общност. Твърди, че останалата 1/8 идеална част от имота наследодателката Николина И. била придобила въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност с начален момент 1957 г., упражнявана до смъртта ù през 2007 г., а след нейната смърт и от нейните наследници. Дъщерята на Н. И. – П. И. – починала на 28.08.2001 г. и е била наследена от единствения си син – ищеца В.Д.. На 27.03.2007 г. починала  Н. И. и била наследена от сина си – ответника И.И. и от ищеца В.Д. по заместване, които наследили идеалните части от имота, които Н. И. не била прехвърлила със сделката от 1997 г.

Твърди, че с договор от 2009 г. ответниците И.И. и Е.И. дарили на дъщеря си – ответницата Т.С. – общо 28/64 идеални части от имота. С допълнителната искова молба ищецът прави възражение за недействителността на договора за дарение по реда на чл.76 от ЗН. По реда на чл.344, ал.2 от ГПК прави искане ответниците да му заплащат обезщетение за ползването на целия имот в размер на 100.00 лева на месец.

Моли съда да постанови решение, с което да се допусне съдебна делба на посочения недвижим имот, като делбата се допусне само между наследниците на Н. И..

      В срока по чл.131 от ГПК ответниците не са депозирили отговор и не вземат становище по допустимостта и основателността на предявения иск.

С определение от 25.01.2011 г. съдът е заличил ответника И.Р.И., починал в хода на производството, и е конституирал в позицията на ответници Т.С. (преживяла съпруга), Е.С. (дъщеря) и Н.К. (дъщеря).

Със същото определение съдът е приел за съвместно разглеждане възражението на ответницата Н.К. за възстановяване на запазената ù част от наследството на И. Р. И., накърнена с договор дарение, сключен на 16.06.2009 г., по силата на който ответницата Е.И. и починалият И. Р. И. са дарили на ответницата Т.И.С. общо 28/64 ид. части, от които 21/64 ид. части, дарени от починалия И. Р. И..

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. В.И. ***, която поддържа предявения иск.

Ответницата Е.И. се явява лично и се представлява по пълномощие от адв. М.П. ***, който представлява и отв. Т.С..  Предявеният иск за делба се оспорва с твърдение, че гаражът и стопанската постройка в имота били построени по време на брака на отв. Е.И. и починалия И. Р. И., поради което те не са в режим на съсобственост между ищеца и ответниците. В депозираната писмена защита моли в масата на наследството да се включат и редица извършени от ответниците Е.И., Т.С. и починалия И. Р. И. подобрения, които били повишили неговата оценка, след което стойността на тези подобрения да се приспадне от дяловете на другите съделители. В писмената защита се правят доказателствени искания за назначаване на експертиза и за разпит на свидетели.

Отв. Н.К. поддържа възражението си за намаляване на дарственото разпореждане. С протоколно определение от 16.06.2011 г. съдът е приел за съвместно разглеждане в производството искането на отв. К., насочено срещу ответниците Е.И. и Т.С., за присъждане на обезщетение в размер на 100.00 лева за ползването на съсобствения имот.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

            Общият наследодател, посочен в исковата молба, Н. Ч. И. е родена през 1919 г. и починала през 2007 г. Н. И. е имала деца И.Р.И. и П. Р. И.. Дъщерята П. И. е починала преди майка си през 2001 г. и е оставила за свой единствен наследник по закон сина си В.А.Д., който е ищец в настоящото производство. След смъртта си Н. И. е била наследена от сина си И.И. и внука си В.Д.. Ответникът  И.И., починал в хода на делбеното производство, е оставил за свои наследници по закон две деца - Т.С. и Н.К., както и преживяла съпруга - Е.И., всички конституирани като ответници в производството.

            С нотариален акт № 22 / 05.07.1957 г., съставен по нотариално дело № 46/1957 г. на РС Котел, Н. И. е купила недвижим имот, находящ се в град Котел, представляващ „7/8 идеални части от къща с дворно място, със застроено място 50 кв.м. и незастроено място 210 кв.м., при съседи : улица, държавен парцел, Къта Сунгарска, Христо Добрев и Стоян Събев, съставляващ парцел № І-556 в кв.32 по плана на град Котел””.

            С нотариален акт № 124/26.08.1997 г., съставен по нотариално дело № 275/1997 г. на РС Котел, Н. И. е прехвърлила на децата си И.Р.И. и П. Р. И. „по 7/32 идеални части от собствените си 14/32 идеални части” от имота срещу задължението приобретателите да поемат гледането и издръжката на прехвърлителката.

            С нотариален акт № 66/16.06.2009 г., съставен по нотариално дело № 192/2009 г. на РС Котел, И.Р.И. и съпругата му Е.И. са дарили на дъщеря си Т.И.С. „първият (б.а. И.И.) 21/64 идеални части и втората (б.а. Е.И.) 7/64 идеални части или общо 28/64 идеални части” от имота, представляващ поземлен имот с пл. № 604 в кв.40, състоящ от дворно място и построена върху него жилищна сграда.

            От представената по делото скица, представляваща извадка от действащия кадастрален план на град Котел, отразяваща актуалното състояние на имота, е видно, че към момента делбения имот се индивидуализира като поземлен имот с идентификатор № 39030.501.604, в който е построена еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 55 кв.м. с идентификатор № 39030.501.604.1, гараж със застроена площ 17 кв.м. с идентификатор № 39030.501.604.2 и селскостопанска сграда със застроена площ 10 кв.м. с идентификатор № 39030.501.604.3, при граници на имота : ПИ №№ 39030.501.603; 39030.501.605; 3903.501.2142; 39030.501.601; 39030.501.602.

            Тримата разпитани по делото свидетели : Г. В., Н. И. и С. П. еднозначно заявиха, че до смъртта си Н.И. е владяла за себе си целия недвижим имот и никога никой не е предявявал претенции за собственост на 1/8 идеална част. Св. С. П., който живее в къща, съседна на спорната, заяви, че собствениците са направили два ремонта, първият от които още при закупуване на къщата. Свидетелят не можа да уточни кога е правен втория ремонт, като фрагментарно посочи, че била сменена покривната конструкция, поставена била теракота в помещенията на долния етаж, къщата отвън била измазана и се поставила мозаечна облицовка. Свидетелят заяви още, че гаражът бил построен, след И.И. и отв. Е.И. сключили брак.

            Горните факти съдът установи, след като обсъди представените от страните писмени доказателства, които кредитира, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК. Съдът кредитира изцяло и в цялост показанията на разпитаните по делото свидетели. 

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Разгледан по същество, искът за делба е основателен и следва да бъде уважен. В хода на делбеното производство съдът се произнася по три въпроса - за кои имоти следва да бъде допусната делбата, между кои страни и при какви квоти от правото на собственост.

По отношение на имота : Установи се безпротиворечиво и липсва спор по обстоятелството, че общата наследодателка Н. И. е била собственик на целия недвижим имот, предмет на делбата, а не само на 7/8 идеални части от него, поради което съдът следва да допусне до делба целия имот така, както се претендира с исковата молба. Видно е от приложената по делото кадастрална скица, че освен жилищната сграда, в имота са построени още гараж и селскостопанска постройка. Гаражът е самостоятелен обект на право на собственост и в съдебно заседание, проведено на 05.05.2011 г.,  от страна на ищеца се направи искане и той да бъде допуснат до делба. От страна на ответниците Е.И. и Т.С. се противопостави възражението, че ищецът не е съсобственик на гаража, тъй като бил построен от И.И. и Е.И.. Това възражението не беше доказано, тъй като показанията са св. С. П. в тази насока са недостатъчни и неубедителни. Не се обори презумпцията, установена в чл.92 от ЗС, според която собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Възразилите двама ответници не успяха да установят, че гаражът не е придобит от наследодателя Н. И. по силата на приращението, противопоставяйки свои собствени права, изключващи нейното право на собственост.

По искането на ищеца да се обяви относителната недействителност на договора за дарение съдът намира следното : С доклада по делото съдът е приел, че е сезиран с възражение, но това становище на съда е неправилно, тъй като в исковата молба ищецът е съединил към иска за делба установителен иск по чл.76 от ЗН, независимо от поддържаното от него, че недействителността се предявява с възражение. Ищецът би имал интерес да предяви възражение по реда на чл.76 от ЗН тогава, когато някой от ответниците му противопостави доказателства, че се е разпоредил със съсобствена вещ в полза на трето лице. В случая е налице обективно съединяване на искове, по които съдът дължи произнасяне както в мотивите, така и в диспозитива на решението.

С ТР № 1/19.05.2004 г. на ВКС е дадено задължително тълкуване на разпоредбата на чл.76 от ЗН, според която актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял. Обявено е за изгубило сила ТР № 75/09.04.1986 г. на ОСГК в частта му, в която е било прието, че установената в чл.76 от ЗН недействителност е абсолютна. В тълкувателното решение от 2004 г. е прието, че недействителността е относителна, тъй като накърнява отношенията между ограничен кръг лица - сънаследниците и приобретателите по сделката, в отношенията между сънаследниците тази сдЕ.не поражда правен ефект, тъй като именно в тяхна полза е установена защитната норма на чл.76 от ЗН. Иначе сделката е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целените от нея правни последици и има действие спрямо трети лица. Защитната сила на чл.76 от ЗН се изключва при няколко хипотези : ако наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ (предмет, имот), актът на разпореждане с идеалната част, която съответства на наследствения му дял, съставлява акт на разпореждане с наследството, което е получил; в случаите на продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД; при извършени разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял; ако разпореждането е помежду им. Категорично в съдебната практика се приема, че приложното поле на чл.76 от ЗН се разпростира и в случаите на разпореждане с идеална част от определена сънаследствена вещ, което е обосновано в ТР № 72/09.04.1986 г. с принципа за по - голямото основание, както и че относително недействителна е сделката само в онези ù части, в които съсобственикът се е разпоредил в полза на трето лице, с вещ, по отношение на която съсобствеността е възникнала от наследяване.

С иска по чл.76 от ЗН ищецът атакува договора за дарение, което налага да се установи какъв дял от правото на собствеността върху вещта е получил И.И., какъв е делът, който е получил по наследство и съответно дали се е разпоредил с дела, който е получил наследство.

Общата наследодателка е  придобила 7/8 идеални части от имота по сделка, а останалата 1/8 идеална част по давност. С алеаторния договор от 1997 г. Н. И. е прехвърлила на П.И. и на И.И. „по 7/32 идеални части от собствените си 14/32 идеални части”. Към този момент Н. И. се е легитимирала като собственик на 7/8 идеални части, но тя не ги е прехвърлила в цялост, тъй като подведени под този знаменател, тя е притежавала 28/32 идеални части, от които е отчуждила 14/32 идеални части, а е запазила за себе си собствеността върху останалите 14/32 идеални части. П. И. към този момент не е била в брак, поради което тези 7/32 идеални части от имота е придобила в индивидуална собственост, които след смъртта ù са били наследени от ищеца като неин единствен наследник.

И.Р.И. е бил в брак с ответницата Е.И., поради което тази 7/32 идеална част е придобита по силата на чл.19 от СК (отм.) в условията на съпружеска имуществена общност. След смъртта на Н. И. оставащата 1/8 идеална част от имот, придобита по давност, заедно с останалата след сделката 14/32 идеални части, общо от 18/32 идеални части, е била наследена по равно между ищеца В.Д. по заместване и от И.И. и двамата са получили по наследство по 18/64 идеална част. Тази 18/64 идеална част И.И. е получил в индивидуална собственост по силата на чл.20 от СК (отм.), изключваща режима на съпружеската имуществена общност досежно имущества, получени по наследство. С договора за дарение И.И. и Е.И. са дарили на отв. Т.С. „първият (б.а. И.И.) 21/64 идеални части и втората (б.а. Е.И.) 7/64 идеални части или общо 28/64 идеални части”.

Съпружеската общност е бездялова (чл.22, ал.1, изр.ІІ от СК (отм.) и никой от съпрузите не е могъл да се разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената общност, но тълкувайки сделката по правилата на чл.20 от ЗЗД, за да издири действителната воля на страните, съдът стигна до извода, че волята на двамата съпрузи е била да се прехвърли в полза на дъщеря им тази идеална част от имота, която те са придобили в условия на СИО - общо 14/64 идеални части, като неправилно е посочено, че ответницата Е.И. прехвърляла 7/64 идеални части. В останалите идеални части, дарени на отв. Т.С., се включват още 21/64 идеални части, притежавани от И.И.. В тези 21/64 идеални части са включени предполагаемите 7/64 идеални части, които И.И. би получил при прекратяване на СИО, като и 14/64 идеални части, които той е получил по наследяване. Или в случая двамата съпрузи са дарили на отв. Т.С. 14/64 идеални части, които те са притежавали в режим на СИО, както и 14/64 идеални части, които И.И. е притежавал в индивидуална собственост. Тъй като И.И. е притежавал общо 18/64 идеални части в индивидуална собственост, получени по наследяване, след сделката той е запазил в индивидуална собственост 4/64 идеални части от имота.

Разгледан по същество, искът по чл.76 от ЗН е неоснователен. Целта на защитната норма на чл.76 от ЗН е да се изключат от делбата тези лица, които не са в кръга на наследниците, което е от значение във втората фаза на делбата, доколкото претенцията по чл.349, ал.2 от ГПК е допустима само при делба на съсобственост, възникнала по наследяване, както и с цел упражняване на правата по чл.12, ал.2 от ЗН.

Към момента на предявяване на иска за делба надарената Т.С. не се включваше в кръга на лицата, призовани да наследят Николина И., но тъй като в хода на делбеното производство почина И.И., то отв. Т.С., освен че се легитимира като съсобственик на имота по силата на атакуваната сделка, тя се явява и като един от наследниците на И.И. и наследява заедно с майка си и със сестра си идеалната част от имота, с която приживе И.И. не се е разпоредил. При това положение щом надарената Т.С. притежава правата, които не биха могли да бъдат изключени при уважаване на възражението по чл.76 от ЗН и тя участва в делбата и на друго основание, то предявеният иск по чл.76 от ЗН се явява неоснователен. В този смисъл е решение № 531/20.10.2009 г. по гражданско дело № 5336/2008 г., ІІ г.о., ВКС.

Изложеното мотивира съда да приеме, че дяловете на съсобствениците, са следните : 32/64 ид. части за ищеца В. Г., придобити от него по наследство, 28/64 ид. части за отв. Т.С., придобити от нея по договора за дарение, и 4/64 ид. части, които се наследяват по равно от ответниците Е.И., Т.С. и Н.К.. Всяка от тези три ответници получава по 4/192 идеални части, а квотите на останалите съсобственици, приведени под общ знаменател, са следните : 96/192 идеални части за ищеца В. Г. и 84/192 идеални части за отв. Т.С., които тя получава по сделка. Общо за отв. Т.С. квотата от делбената маса е 88/192 идеални части.

По възражението с правно основание чл.30 от ЗН, предявено от отв. Н.К. :

Според разпоредбата на чл.30 от ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните такива. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Отв. Н.К. е дъщеря на починалия И.И. и е наследник с право на запазена част, според разпоредбата на чл.29, ал.3 от ЗН, която гласи, че когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете и в тези случаи разполагаемата част при две деца е равна на ¼ идеални части от наследството. Частта на наследството вън от запазената част е разполагаемата част. Щом разполагаемата част е равна на ¼ идеални части, то запазената част е равна на ¾ идеални части и тъй като преживелият съпруг и двете деца имат равни части, то запазената част на отв. Н.К. се равнява на ¼  идеални части от наследството. По – горе съдът изясни, че с атакувания договор за дарение И.И. и отв. Е.И. са дарили 14/64 идеални части от имота, които те са притежавали в режим на СИО, както и 14/64 идеални части, които И.И. е притежавал в индивидуална собственост, придобити от него по наследство. За да установи дали с договора за дарение е била накърнена запазената част на отв. Н.К., съдът пристъпи към образуване и остойностяване на наследствената маса, останала след смъртта на И.И.. Надарената Т.С. е от лицата, призовани да наследят починалия И.И., поради което задължителното условие оспорващата Н.К. да е приела наследството по опис отпада.

От съдебно – техническата експертиза се установява, че справедливата пазарна стойност на недвижимия имот е 40 130.00 лева. Квотата на починалия И.И. към момента на смъртта му е 4/64 идеални части – 2 508.13 лева. Стойността на дарението към 2009 г. е в размер на 13 167.66 лева. При дарение на недвижим имот се изследва положението на имота, в което се е намирал към момента на подаряването и положението, в което се е намирал към момента на откриване на наследството. По делото не са наведени доводи за промени в състоянието на имота, настъпили за периода от подаряването му до откриване на наследството, поради което съдът приема, че стойността на имота е била една и съща както към 2009 г., така и към 2010 г. Между страните не съществува спор, че наследодателят И.И. не е притежавал в собственост други недвижими имоти.

И.И. е притежавал и паричен влог в размер на 1 968.38 лева, открит в „Банка ДСК” АД, клон Котел.

Отв. Е.И. и И.И. са притежавали в режим на съпружеска общност общност лек автомобил марка ВАЗ, модел 2101, ДК № ************. Според заключението на автотехническата експертиза, стойността на автомобила е 500.00 лева. Тъй като по делото не е установено противното, общността е прекратена при равни дялове, следователно размерът на дела на И.И. от автомобила е 250.00 лева.

По делото не е спорно между страните, че И.И. е притежавал в индивидуална собственост описаните в оценителната експертиза движими вещи : хладилник „Б*******” неработещ, двукрилен гардероб, полиран салонен бюфет, ниска квадратна масичка, четири тапицирани табуретки, портманто със закачалка и огледало, комбинирана печка за готвене с три котлона, две легла с метални табли, две пружини и два дюшека, правоъгълна разтегателна полирана маса, четири дървени столове с тапицерия, дървена кръгла маса с два плота, цветен телевизор „Нео” 21 инча, комплект за спалня, включващ четирикрилен гардероб, спалня с два матрака, две нощни шкафчета и тоалетка с огледало, диван с падаща облегалка,  трикрилен гардероб, газова печка, правоъгълна бяла маса, салонен бюфет, хладилник „Мраз” неработещ, маса с метални крака и дървен плот, легло с метални табли и матрак, стол от изкуствена кожа въртящ се, пет стола от талашит с тръбна конструкция, стелаж с два плота, кухненски бюфет с две витрини, радиоапарат „Корона” неработещ, четири употребявани бурета, бяла квадратна маса, неработеща крачна шевна машина, печка с твърдо гориво и дамаджана с вместимост 25 л. Вещото лице е посочило, че стойността на всички оценени движими вещи е 902.00 лева. Цялата стойност на тези вещи също следва да се включи в масата по чл.31 от ЗН. Липсва спор, че някои от вещите са придобити в режим на съпружеска общност.

По делото не се събраха доказателства, че в наследствената маса, останала след смъртта на И.И., е имало и друго имущество, извън описаните по-горе. По делото не се установи И.И. да е имал задължения към деня на смъртта си. Не се доказа и увеличение на наследството по реда на чл.12, ал.2 от ЗН, което да се приспадне от актива. Такива подобрения се претендират едва в писмената защита, депозирани от пълномощника на ответниците Т.С. и Е.И. с твърдения, че те заедно с И.И. са извършили редица подобрения и е направено искане за допускане на доказателства. Исканията за приспадане на увеличението на стойността на имота от наследствената маса е просрочено, поради което съдът го оставя без разглеждане. Що се отнася до разходите, направени от Е.И., във връзка с погребението на И.И., те не са свързани с делбената маса и биха могли да са основание за облигационни претенции към останалите сънаследници, доколкото не са изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл.55, ал.2 от ЗЗД.

Изложеното обосновава включването следните елементи на масата по чл.30 от ЗН :

ü      4/64 идеални части от делбения имот, който към датата на смъртта на И.И. е на стойност 40 130.00 лева = 2 508.13 лева;

ü      влог в „Банка  ДСК” АД на стойност 1 968.38 лева;

ü      ½ идеална част от МПС, което към датата на смъртта на И.И. е на стойност 500.00 лева = 250.00 лева;

ü      движими вещи на обща стойност 902.00 лева.

Дарените на Т.С. само от баща ù 21/64 ид. ч. от правото на собственост върху имота са на стойност 13 167.66 лв. В полза на оспорващата Н.К. наследодателят не е оставил дарения или завещателни разпореждания.

Следователно масата по чл.30 от ЗН е сбора от всички посочени по – горе стойности – 18 796.17 лева. Така размерът на запазената част на отв. Н.К. е равностойна на 4 699.04 лв. Такъв е и размерът на разполагаемата част на И.И.. Следователно с извършеното дарение на стойност 13 167.66 лв. И.И. е надхвърлил частта, с която е могъл да разполага.

В масата на наследството на И.И. след извършеното дарение са останали 4/64 идеални части от делбения имот, равними на 2 508.13 лева, влога в банката на стойност 1 968.38 лева, ½ идеална част от МПС на стойност 250.00 лева и движимите вещи на стойност 902.00 лева – всичко на стойност 5 628.51 лева. При разделянето ù на три равни части между ответниците Е.И., Н.К. и Т.С. всяка от трите съделителки получава дял на стойност 1 876.17 лева. Следователно, това, което отв. Н.К. наследява от своя баща, е недостатъчно за запазената ù част. Недостигът е равен на сумата 2 822.87 лв., получена от разликата 4 699.04 лв. – 1 876.17 лв. В настоящата хипотеза съдът намира, че за допълване на запазената ù част приложение не намира чл.36 от ЗН, тъй като обект на дарението са идеални части от делбения имот, а не целия имот, в който случай правилата на цитираната разпоредба не се прилагат. Изложеното означава, че делбеният имот остава в делбената маса, като всеки от съделителите следва да получи дробна част от него.

Отв. Н.К. е носител на правото по чл.30 от ЗН и дарението на 21/64 идеални части от стойността на делбения имот, равними на 13 167.66/40 130 ид. части, следва да бъде намалено до размера, необходим за допълването на запазената ù част. В резултат на съдебно упражненото потестативно право тя се легитимира като съсобственик на тази идеална част от имота, прехвърлена чрез дарение, която е необходима за допълване на запазената ù част, а именно 2 822.87/40 130 идеални части, с които следва да се намали дарението и така в полза на надарената Т.С. остават 10 344.79/40 130 идеални части. Изложеното означава, че отв. Н.К. след частичната отмяна на дарението получава 4 699.04/40 130 идеални части от делбения имот. Към квотата на отв. Т.С. следва да се прибавят и 4/192 идеални части, които тя получава по наследство от баща си, равними на 836.04/40 130 идеални части и сборът между тази идеална част, която получава по наследство и идеалната част, която ù остава след частичното отменяне на завещанието, е равна на 11 180.83/40 130 идеални части.

Сборът от квотите на ответниците Н.К. и Т.С. е равен на 15 879.87/40 130 идеални части. Остатъкът от 24 250.13/40 130 идеални части следва да се разпредели между ищеца В.Д., притежаващ 96/192 идеални части, и отв. Е.И., притежаваща 4/192 идеални части. Идеалните части на двамата съделители са от целия делбен имот, следователно е наложително да се изчисли съотношението между тях, за да установи идеалната им част от остатъка. Числото 96/192 се отнася към числото 4/192 като 24 към 1 и следователно от 24 250.13/40 130 ид. части следва да се образуват 25 части, но преди това е необходимо да се установи размера на една част от 24 250.13/40 130 идеални част. Една част от 24 250.13/40 130 е равна на  970.005/40 130 идеални части. Квотата на ищеца В.Д. се изчислява като стойността на една част 970.005/40 130 се умножи по 24 (колкото са неговите части) и резултатът от 23 280.124/40 130 идеални части е равним на неговите идеални част от делбения имот. Отв. Е.И. е собственик на една част от 24 250.13/40 130, равнима на 970.005/40 130 идеални части.

В заключение съдът следва да отмени дарението в полза на отв. Т.С. за 2 822.87/40 130 идеални части и делбата на недвижимия имот следва да се допусне при следните квоти от правото на собственост :

ü      за ищеца В. Г. - 23 280.124/40 130 идеални части

ü      за ответника Е.И. - 970.005/40 130 идеални части

ü      за ответника Т.С. - 11 180.83/40 130 идеални части и

ü      за ответника Н.К.- 4 699.04/40 130 идеални части.

С исковата молба съдът е сезиран с искане по реда на чл.344, ал.2 от ГПК за присъждане на обезщетение за ползването на делбения имот, считано от образуване на делото до приключването му. Ищецът претендира обезщетение в размер на 100.00 лева на месец. С молба, депозирана в съдебно заседание на 16.06.2011 г. новоконституираният ответник Н.К. е заявила искане за присъждане на обезщетение в същия размер. По делото не са заявени претенции за разпределение на ползването, което, от една страна, е невъзможно поради особеностите на жилищната сграда и от друга, поради усложнените отношения между страните. Искането по чл.344, ал.2 от ГПК е привременна мярка, която не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не разрешава материално-правен спор и не се заявява под формата на отделен иск в производството. По делото не са заявени претенции за присъждане на обезщетение за ползване преди подаване на исковата молба, които биха били квалифицирани по чл.34 от ЗС. Правото на обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК е регламентирано да може да се предяви само в делбеното производство и то охранява интересите на съделители, докато приключи делото. Това право произтича от чл.31, ал.2 от ЗС и от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Фактическото основание за допускане на мярката в една от двете ù форми се предпоставя от ползване на имота от един или няколко съделители в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността. По делото не се спори, че ответниците Е.И. и Т.С. владеят целия имот, поради което те следва да бъдат осъдени да заплащат обезщетение на В.Д. и на Н.К., поради това, че последните са лишени от възможността да го ползват.

Според приетата съдебно-техническа експертиза, справедливата месечна наемна цена, която собствениците биха получили, ако бяха отдали имота под наем, е в размер на 118.00 лева. При това положение съдът следва да осъди ответниците Е.И. и Т.С. да заплащат на В.Д. и на Н.К. обезщетение, съответстващо на дяловете на двамата съделители, лишени от ползването. Доколкото по делото не са ангажирани доказателствата, съдът приема, че ответниците Е.И. и Т.С. ползват заедно имота и са разпределили помежду си ползването по равно, поради което следва да бъдат осъдени да заплащат присъденото обезщетение по равно.

Съдът по - горе описа какви са дяловете на всеки от съделителите от делбения имот, но тези са дяловете, в частност на ответниците Н.К. и Т.С., след упражненото потестативно право да се иска частична отмяна на дарението в полза на отв. Т.С., в резултат на което делът на отв. Н.К. се увеличи. Тъй като на решението в частта му по иска по чл.30 от ЗН не се придава ретроактивно действие и то обвързва страните след влизането му в сила, горните дялове, вкл. и за размера на обезщетението, следва да се зачетат между страните начиная деня на влизане на настоящото решение в сила. От момента на влизане на решението в сила до извършване на делбата ответниците Е.И. и Т.С. следва да бъдат осъдени по равно да заплащат на ищеца В.Д. обезщетение в размер на 68.45 лева, а на отв. Н.К. - обезщетение в размер на 13.82 лева.

За периода от момента на откриване на наследството на И.И. до влизане в сила на настоящото решение в сила обезщетението в полза на отв. Н.К. следва да се определи на база квотата ù преди частичната отмяна на дарението, възлизащо в размер на 2.46 лева.

 Поради това, че съдът не е събрал държавна такса върху иска по чл.76 от ЗН, то ищецът В.Д. следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт сумата 131.68 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

    

Р   Е    Ш    И :

 

            ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.76 от ЗН, предявен от В.А.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес град В., ул. *********, № ***, адв. В.И., против Т.И.С., ЕГН **********,***, и Е.Т.И., ЕГН **********,***, в лично качество и като наследници на И.Р.И., починал в хода на производството, с искане да се признае за установено в отношенията между тях относителната недействителност на договор за дарение, с който И.Р.И. и Е.Т.И. са дарили на Т.И.С. 14/64 идеални части и И.Р.И. е дарил на Т.И.С. 14/64 идеални части от недвижим имот, находящ се в град Котел, представляващ дворно място с площ 289 кв.м., образуващо поземлен имот с пл. № 604 в кв.40 по устройствения план на град Котел от 1986 г., ведно в построената в имота масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж от една стая и едно избено помещение със застроена площ 55 кв.м. и първи етаж от входно антре, салон и три стаи със застроена площ от 61 кв.м., идентичен с поземлен имот с идентификатор № 39030.501.604 по кадастралната карта от 2009 г. с площ 283 кв.м., в който е построена еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 55 кв.м. с идентификатор № 39030.501.604.1, гараж със застроена площ 17 кв.м. с идентификатор № 39030.501.604.2 и селскостопанска сграда със застроена площ 10 кв.м. с идентификатор № 39030.501.604.3, при граници на имота : ПИ №№ 39030.501.603; 39030.501.605; 3903.501.2142; 39030.501.601; 39030.501.602, оформено с нотариален акт № 66/16.06.2009 г., том ІІ, нотариално дело № 192/2009 г. на СВ при РС Котел.

            НАМАЛЯВА на основание чл.30 от ЗН с 2 822.87/40 130 идеални части дарението, с който И. Р.И. е дарил на Т.И.С. 21/64 идеални части от недвижим имот, находящ се в град Котел, представляващ дворно място с площ 289 кв.м., образуващо поземлен имот с пл. № 604 в кв.40 по устройствения план на град Котел от 1986 г., ведно в построената в имота масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж от една стая и едно избено помещение със застроена площ 55 кв.м. и първи етаж от входно антре, салон и три стаи със застроена площ от 61 кв.м., идентичен с поземлен имот с идентификатор № 39030.501.604 по кадастралната карта от 2009 г. с площ 283 кв.м., в който е построена еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 55 кв.м. с идентификатор № 39030.501.604.1, гараж със застроена площ 17 кв.м. с идентификатор № 39030.501.604.2 и селскостопанска сграда със застроена площ 10 кв.м. с идентификатор № 39030.501.604.3, при граници на имота : ПИ №№ 39030.501.603; 39030.501.605; 3903.501.2142; 39030.501.601; 39030.501.602, оформено с нотариален акт № 66/16.06.2009 г., том ІІ, нотариално дело № 192/2009 г. на СВ при РС Котел, като нарушаващо запазената част на отв. Н.И.К..

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между ищеца В.А.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес град В., ул. *********, № ***, адв. В.И., и ответниците Т.И.С., ЕГН **********,***, Е.Т.И., ЕГН **********,***, и Н.И.К., ЕГН **********,***, на недвижим имот, находящ се в град Котел, представляващ поземлен имот с идентификатор № 39030.501.604 по кадастралната карта от 2009 г. с площ 283 кв.м., в който е построена еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 55 кв.м. с идентификатор № 39030.501.604.1, гараж със застроена площ 17 кв.м. с идентификатор № 39030.501.604.2 и селскостопанска сграда със застроена площ 10 кв.м. с идентификатор № 39030.501.604.3, при граници на имота : ПИ №№ 39030.501.603; 39030.501.605; 3903.501.2142; 39030.501.601; 39030.501.602,, при квоти от право на собственост, както следва :

ü      за ищеца В. Г. - 23 280.124/40 130 идеални части,

ü      за ответника Е.И. - 970.005/40 130 идеални части,

ü      за ответника Т.С. - 11 180.83/40 130 идеални части и

ü      за ответника Н.К.- 4 699.04/40 130 идеални части.

ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 от ГПК Е. Т.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на В.А.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес град В., ул. *************, № **, адв. В.И., обезщетение за ползване на допуснатия до делба недвижим имот в размер на 34.23 (тридесет и четири лева и двадесет и три стот.) на месец, считано от 24.06.2010 г. до извършване на делбата, като за разликата до 100.00 лева ОТХВЪРЛЯ искането.

ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 от ГПК Т.И.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на В.А.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес град В., ул.**********, № **, адв. В.И., обезщетение за ползване на допуснатия до делба недвижим имот в размер на 34.23 (тридесет и четири лева и двадесет и три стот.) н амесец, считано от 24.06.2010 г. до извършване на делбата, като за разликата до 100.00 лева ОТХВЪРЛЯ искането.

ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 от ГПК Е. Т.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на Н.И.К., ЕГН **********,***, обезщетение за ползване на допуснатия до делба недвижим имот в размер на 1.23 (едни лев и двадесет и три стот.) на месец, считано от 08.11.2010 г. до влизане на настоящото решение в сила, като за разликата до 100.00 лева ОТХВЪРЛЯ искането.

ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 от ГПК Т.И.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на Н.И.К., ЕГН **********,***, обезщетение за ползване на допуснатия до делба недвижим имот в размер на 1.23 (един лев и двадесет и три стот.) на месец, считано от влизане на настоящото решение в сила до извършване на делбата, като за разликата до 100.00 лева ОТХВЪРЛЯ искането.

ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 от ГПК Е.Т.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на Н.И.К., ЕГН **********,***, обезщетение за ползване на допуснатия до делба недвижим имот в размер на 6.91 (шест лева и деветдесет и една стот.), считано от влизане на настоящото решение в сила до извършване на делбата, като за разликата до 100.00 лева ОТХВЪРЛЯ искането.

ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 от ГПК Т.И.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на Н.И.К., ЕГН **********,***, обезщетение за ползване на допуснатия до делба недвижим имот в размер на 6.91 (шест лева и деветдесет и една стот.), считано от влизане на настоящото решение в сила до извършване на делбата, като за разликата до 100.00 лева ОТХВЪРЛЯ искането.

ОСЪЖДА В.А.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес град В., ул. *********, № *-**, адв. В.И., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт сумата 131.68 (сто тридесет и един лева и шестдесет и и осем стот.), представляваща държавна такса върху отхвърления иск по чл.76 от ЗН.

            РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, а в частта му относно произнасянето по привременните мерки по чл.344, ал.2 от ГПК, имащо характер на определение, може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок пред същия съд.

 

                                                                       П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :