Р Е Ш Е Н И Е 60

27.06.2012 год. гр. КОТЕЛ

     В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД Котел,  граждански състав, на 23.02.2012 г. в публично съдебно заседание                                                    

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ…………………………..

                                                                           ……………………………

                                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :…………….........

                                                                                              ........................... 

секретар С.П., прокурор ..........................................................................                                                                                              

като разгледа докладваното от съдията ИВАН ЧЕНКОВ гражданско дело № 151 по описа на РС Котел за 2010година:

         Производството е по иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК,  вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Ищците С.Д.М. и Н.Х.Б. твърдят, че с ответника Н.Д.Б. и М.Н.К. са наследници на ½ ид. ч. от на недвижим имот в село Кипилово, находящ се на административен адрес ул. Кирил и Методий № 5, целият с площ 1 000 кв. м., представляващ УПИ ІІ-130, в кв. 26 по плана на с. Кипилово, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м. състояща се от три стаи и салон и паянтова лятна кухня,  с избено помещение от 28 кв. м., както и паянтова стопанска сграда със застроена площ 50 кв. м., при граници: улица, УПИ ІІІ-129, ПИ с пл. № 128, ПИ с пл. № 131. Имотът били наследили от Н.Д.Б., бивш жител ***, починал на 11.11.1976 г. Твърдят, че повече от двадесет години имотът се ползвал от С.Д.М., с тяхно съгласие и без противопоставяне от страна на ответника.  Установили обаче, че ответника се бил снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност и наследство № 71, том І, дело № 67/2010 г. на Съдията по вписванията при РС Котел, по силата на който бил признат за собственик върху ½ ид. ч. от описания имот.

Молят съда да признае за установено, че ответникът не е носител на претендираното от него право до размера на наследеното от него, а също така да отмени нотариалния акт в частта му, в която ответника Н.Д.Б. е признат за собственик на ¼ ид. ч. от дворното място и на ½ ид. ч. от описаните в него постройки, до размера на наследеното от него. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът е конституирал като втори ответник съпругата на първоначалния ответник, а именно Д.Г.Б..

В отговорите на ответниците се изразява становище, че предявената претенция е неоснователна и недопустима, тъй като наследодателят и съпругата му още приживе били поделили процесния имот между двамата си синове – Х. Н. Б., починал през 2002 г.и чийто единствен син бил единият ищец, и Д. Н. Б., починал през 1990 г. След тази подялба имотът бил обособен на два имота, разделени помежду им с ограда. На сестрата М.Н.К. (дъщерята на наследодателите), не била отреждана част от имота. След омъжването си тя напуснала дома и през последните 50 – 60 години не била живяла в него. Тя била компенсирана с други имоти, с които се разпоредила и нямала никакви претенции спрямо процесния имот и в тази връзка описаната в исковата молба фактическа обстановка. Считат, че имотът е съсъобствен между братята Х.и Д. Б., че описаните в нотариалния акт идеални части от собствеността са правилни и основателни и че по никакъв начин не били накърнена квотата от съсобственост на ищците.  Претендират се разноските.

В с. з. от ищците, редовно призовани, се явява С.Д.М., като за двамата ищци се явяват адвокат М.М. и адвокат Т.В. – и двамата от АК Варна, които поддържат предявената искова претенция и молят съда да я уважи.

Ответниците Н. и Д. Б. ред. призовани, се явяват лично и заедно с адвокат Д.С. ***, която моли съда да отхвърли предявения иск като недопустим и неоснователен.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, страните са наследници – внуци на наследодателя Н.Д.Б., който е имал двама синове и една дъщеря. Видно от приложената по делото скица на процесния имот, същият, по Разписния лист на имотите на селото, се е водел на името на наследодателя Н.Д.Б..

Съдът приема за установено, че наследодателят на страните, Н.Б., приживе, заедно със съпругата си С. Б. са поделили имота между двамата си синове Х. и Д. Б., като за дъщерята М.Б. не е отредена част от процесния имот, компенсирайки я по друг начин, поради което съдът се дезинтересира от нея като страна по делото. Този доброволен акт от страна на наследодателите на страните, съдът прие за установен от свидетелските показания, както по настоящото дело, така и от приложената нотариална преписка, а и също така  взе под внимание и факта, че самата М.К. не е изявявала до настоящия момент никакви съсобственически претенции и от 50 – 60 години се е дистанцирала от процесния имот и по никакъв начин не е афиширала претенция за съсобственост, с оглед повдигнатия от страните спор.  В тази връзка не се доказаха твърденията на ищците, че те, заедно с М.Н.К. са наследници на имота.

Вследствие това неформално разделение на имота, съгласно волята на наследодателите, между двамата братя, имотът се разделя на две основни половини, между които била направена трайна ограда на две части, с обособени две жилищни сгради, като северозападната част била отредена за Д. Н. Б., с наследници С.Д.М. (ищцата по делото) и Н.Д.Б. (ответника), а североизточната част – за Х. Н. Б., с единствен наследник ищеца Н.Х.Б..

В хода на съдебното дирене се установи, че от делбата на имота, извършена от дядото на страните, до сега, този имот се ползва така, както е извършено това разделяне, с трайна граница помежду им, в които всеки един от братята – родителите на страните, са живели безспорно, явно и непрекъснато от повече от 60 години, като между тях не е имало спорове, всеки е знаел неговата част и я владеел в конкретните й граници със семейството си, като в старата сграда останала да живее бабата – надживялата наследодателя съпруга С. Х. Б., а новата сграда се ползва от ищцата и от нейния брат (ответника), както и от техния братовчед (вторият ищец).

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи извода, че искът се явява неоснователен и недопустим,

Ответникът Н.Д.Б. основателно се е снабдил с атакуваният нотариален акт № 71, том І, дело № 67/2010 г. на Съдията по вписванията при РС Котел, по силата на който е признат за собственик върху ¼ ид. част от дворното място и ½ ид. част от застроените в него постройки от процесния имот, придобит на основание давностно владение и наследство.  При така създалата се фактическа обстановка, след основното разделение на имота и след смъртта на родителите им, той и сестра му – ищцата С.М. стават съсобственици на тази основна ½ ид. част от имота, а именно всеки на по ¼ от него, в случая дворното място  и съответно на ½ ид. част от построените в тази част паянтови жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, подробно описани в нотариалния акт.

Съдът не цени като годно писмено доказателство представеното от ищцата завещание, съставено на 02.02.1993 г. („Днес, 2.ІІ.1993 година ..... „), т. е. два дни преди смъртта на завещателката, която съгласно удостоверение за наследници № 17 от 01.04.2010 г. на Кметство с. Кипилово е починала на 05.02.1993 г., с което преживялата наследодателя съпруга прави отказ от „полагащото ми се наследство от баща ми и майка ми в полза на племенничката ми и внучка С. Д.М., ЕГН ********** да наследи недвижимото имущество което се състои от къща и дворно място и намиращите се в него допълнителни постройки като се задължава да гледа баба си и я изпрати както подобава.”, тъй като същото не е представено в срок, което лишава съда от възможността да бъде назначена съдебно-графологическа ескпертиза, относно положения под текста подпис, който поражда известно колебание, но също така и не се доказа в хода на производството, че процесния имот/имоти са наследство от родителите на бабата, както е упоменато в самото завещание, както и не стана ясно, че именно процесният имот е завещания. Другият порок на завещанието е, че датата на нотариалната заверка е 29.01.1993 г., тоест преди датата на съставянето му 02.02.1993 г. - денят, в който С. Б. е изразила волята си по отношение на внучката си – ищцата С.М., което също поражда известни съмнения.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ  предявения от ищците С.Д.М., ЕГН ********** *** и Н.Х.Б.,***, отрицателно установителен иск за признаване на установено по отношение на ответника Н.Д.Б., ЕГН ********** и неговата съпруга Д.Г.Б., ЕГН********** със съдебен адрес ***. ********** № 4-Б-5, че последните двама не са носители на претендираното от тях право, обективирано в нотариален акт № 71, том І, дело № 67/ 2010 г. на Съдия по вписванията при РС Котел, по силата на който ответникът Н.Д.Б. е признат за собственик по давност и наследство на ¼ ид. част от дворно място в село Кипилово, с площ 904 кв. м. представляващо УПИ ІІ-130, в кв. 26 по плана на с. Кипилово, при граници: улица, УПИ ІІІ-129, ПИ с пл. № 128, ПИ с пл. № 131, както и на ½ ид. част от построените в северозападната част на имота паянтова жилищна сграда със застроена площ 55 кв. м. състояща се от три стаи и салон и избено помещение от 22 кв. м.; паянтова лятна кухня, със застроена площ 22 кв. м.състояща се от две стаи и паянтова стопанска сграда със застроен обем 367 куб. м. като неоснователна и недоказана.

         ОСЪЖДА ищците С.Д.М., ЕГН ********** *** и Н.Х.Б.,***, да заплатят солидарно на Н.Д.Б., ЕГН ********** и  Д.Г.Б., ЕГН********** със съдебен адрес ***. Драгомиров № 4-Б-5, сумата 200.00 (двеста) лева, представляваща сторени от тях разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС Сливен.

                                                                          

 

                                                                           С Ъ Д И Я :