Р Е Ш Е Н И Е

14

01.03. 2012 г., гр. Котел

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав, на 21.09.2011, в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ......................

.........................

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ......................

........................

секретар Савка Панова .............................................................................................................. прокурор: .................................................................................................................................... като разгледа докладваното от съдията Иван Ченков гражданско дело № 102 по описа на РС Котел  за 2010 г., за да се произнесе, съобрази следното:

В настоящото производство ищците М.Х.М., Х.Х.С. и А.Х.М., чрез пълномощника си адвокат М.М., предявяват срещу ответниците Е.Х.К., А.И.К. и И.А.К., иск с правно основание чл. 108 от ЗС,  за признаване на право на собственост  при равни квоти, на 3/4 ид. части от недвижим имот, спрямо ответниците.

Твърди се, че ищците и първата ответница, като наследници на починалите си родители Х. М. и Х. М. ***, са унаследили недвижим имот, подробно описан в приложения по делото нотариален акт № 22, том І, дело № 32/1983 г. на РС Котел.

Докато създадат семейства, всички живеели в бащината си къща (процесния имот). Ищецът М.М. живял там до 1983 г., докато си построи къща, ищецът А.М. – до 1989 г. , когато се установил в Р Турция, а първата ответница, се преместила да живее в наследствения имот на съпруга си (втория ответник), който имот впоследствие продали и отново заживели в процесния съсобствен имот.

След като ищците уредили статута си в Турция, родителите им започнали ежегодно да се прибират в родната си къща, предмет на настоящия спор и където практически били вещите им. Ищците А.М. и М.М. разполагали със самостоятелни стаи, където отсядали при завръщанията си в България и намирали вещите си непокътнати. През 2007 г. Ищецът А.М. при идването си в България, намерил катинара, с който заключвал стаята си счупен.

Майка им, до смъртта си през 2003 г., прекарвала през лятото в имота, грижела се за него и го  обработвала. След смъртта й на 23.07.2003 г. , тя била погребана в село Ябланово, като тялото й било изложено за поклонение в гостната стая на къщата. След смъртта на майката, първите двама ответници се снабдили с нотариален акт за собственост № 99, том ІІІ, дело483/2005 г. на Нотариус Андон Великов и легитимирайки се така за собственици, дарили имота на сина си – третия ответник, като сделката е обективирана с нотариален акт № 57, том ІІ, дело № 233/2007 г. на РС Котел.

Ищците твърдят, че при снабдяването си с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота, съсобствен между нея и ищците и придобит по наследство, първата ответница не е осъществила елементите на добросъвестно владение, тъй като не била владяла имота спокойно, явно, непрекъснато, необезпокоявано и с намерението да го държи за  себе си в продължение на десет години; че не е осъществявала владение по отношение на целия имот, а само по отношение на собствената си ¼ ид. част от него, като наследник на родителите си, а останалите ¾ ид. ч. от него е държала за останалите наследници. Ищците били научили за собственическите намерения на третия  (надарения) ответник, след като той започнал да ремонтира  жилищната сграда и тогава ищците сезирали прокуратурата. Молят съда да ги признае спрямо ответниците за собственици при равни квоти на ¾ ид. ч.от имота, като ответниците на основание чл. 108 от ЗС им предадат владението върху посочениет ¾ ид. ч. , а също така и при условията на чл. 537, ал. 2 от ГПК, да отмени до размера над ¼ ид. ч. от нотариален акт № 57, том ІІ, нот. дело № 233/2007 г. на Съдията по вписванията при РС Котел.

В съдебно заседание за ищците Х.С. и А.Х., ред. призовани, се явява адвокат М.М., а ищецът М.М., редовно призован, се явява лично и заедно с адвокат П. Н., като пледират пред съда да уважи предявената претенция. За ответниците, редовно призовани, се явява адвокат Анна-Уляна Георгиева, която моли съда отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Видно от приложените по делото удостоверения за наследници, ищците и първата ответница са наследници на починалите си родители – Х. Х. М., починал на 20.06.1996 г. и Х. М. М., починала на 23.07.2003 г., като последните, в режим на СИО са притежавали приживе недвижим имот, находящ се в село Ябланово, община Котел, а именно дворно място от 4 238 кв. м., съставляващо поземлен имот с идентификационен номер 87031.502.661 по кадастралната карта на селото, с построени в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ 37 кв. м., паянтова стопанска сграда с обем 38 куб. м. и паянтов навес със обем 92 куб. м., при граници: ПИ № 87031.502.660; ПИ № 87031.502.670; ПИ № 87031.502.1041; ПИ № 87031.502.662; ПИ № 87031.502.2133 и ПИ № 87031.502.1062, който имот е идентичен с поземлен имот с планоснимачен номер 118, в квартал 45 по устройствения план на селото, одобрен със Заповед № 64/09.01.1964 г. и с поземлен имот с планоснимачен номер 661 по устройствения план, одобрен със Заповед № 373/15.12.1992 г., съгласно приложения нотариален акт от 1983 г.

Докато създадат семейства, всички живеели в имота, заедно с родителите си. По време на масовото изселване на турското население през 1989 г.,родителите на страните заминават за Р Турция. В Р България остава да живее първата ответница със семейството си, като по това време били на работа в село Блатец, където се устроили и нямали намерение да напускат страната. След като четирите семейства решават да заминат за Р Турция, родителите предложили на семейството на ответниците да заживее в бащината къща, както всъщност се и случва,  без да се съобщава за официално прехвърляне на собствеността върху процесния имот, а само да се установят да живеят там, за да не остава къщата празна. След устройването на ищците в Р Турция, както и на родителите им, те са се връщали периодично в Р България, като отсядали в процесния имот. Междувременно обаче, през 2005 г. ответницата Е.К. се снабдява с нотариален акт за собственост върху имота, на основание изтекла придобивна давност по обстоятелствена проверка, № 99, том ІІІ, дело № 483/2005 г. на нотариус Андон Великов. Така придобит имотът и явявайки се семейно имуществена общност за първите двама ответници, същите те, след две години, през 2007 г. даряват имота на третия ответник, който им е син.

По делото бяха разпитани общо девет свидетели, под страх от наказателно преследване за лъжесвидетелстване, с оглед установяване начина на владеене на имота от страните. Макар, че показанията на всички не бяха съвсем безпротиворечиви, става ясно, че родителите на страните приживе не са изразили категорично волята си относно прехвърляне на собствеността върху имота конкретно на някого от децата си, напротив, всички те са се чувствали по еднакъв начин в бащиния си имот, идвайки си в България, имали са стаи и са си държали в тях свои вещи. В този смисъл владението и ползването върху имота не е прекъсвано и не е упражнявано конкретно от едно лице.  Така например според показанията на свидетелката Х. Г., която е дъщеря на ответниците, същата заявява, че когато нейните баба и дядо (наследодателите) заминават за Р Турция: „.... помолиха ни да се приберем на село и да живеем в тяхната къща...”, както и на свидетеля К., според който наследодателят Х. казал на ответницата Е.: „ ... ти оставаш тука да живееш..”, се навяват доводи, че ответниците са оставени да ползват имота, да го наглеждат, за да не е оставен без надзор. В същото време свидетелят К. твърди, че Х.М. му бил споделял, че оставя имота на дъщеря си Е.К. и на другите бил „дал по нещичко – 2000 – 2500 лева) и в същото време, твърди, че според обичая им, имотът се поделя между наследниците едва след смъртта на родителите, се явява противоречие, което съдът не може да кредитира, тъй като противоречи на останалите свидетелски показания, а също и се установи, че същият свидетел е имал правен спор  за имота с ищеца М.М., което създава вероятност за пристрастие от негова страна.

След смъртта на наследодателя Х.М. през 1996 г., преживялата го негова съпруга Х. периодично се завръщала в имота си, като живеела в къщата до смъртта си през 2003 г.,  като къщата била оборудвана с нейната покъщнина, засявала градината, събирала плодовете й, а като си тръгвала за Турция, заключвала стаята си, както правил и ищецът А.М., който също заключвал своята стая, където държал свои вещи. След смъртта на наследодателката Х. ответниците Е. и А.К. са се сдобили с нотариален акт за собственост върху целия имот на основание обстоятелствена проверка през 29.12.2005 г. и впоследствие през 2007 г. първите двама ответници даряват третия ответник - сина си И.К. процесния имот, който започнал да го ремонтира.

Горната фактическа обстановка е несъмнено доказана. Съдът я прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС и приетата съдебна практика (Р 2419/1966 г. на ВС), при разглеждане на ревандикационен иск следва да се проверят три предпоставки: дали ищецът е собственик на процесния имот, дали този имот се владее или държи от ответника и дали това владение е на правно основание. След съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът намира предявения иск за основателен.

Налице е законова предпоставка за предявяване на настоящия установителен иск по чл. 108 от ЗС. В настоящия случай правният интерес на ищците се обуславя от това, че като наследници е им отнето правото на собственост върху наследствения им имот, относно който ответниците неправомерно са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, на основание изтекло в тяхна полза давностно владение.  Безспорно се установи, че ищците и първата ответница са наследници на родителите си Х.М. и Х. М., които се легитимират като собственици на процесния имот с нотариален акт № 22, том І, дело № 32/1983 г. на РС Котел. След смъртта им, правото на собственост върху имота преминава в собственост на четиримата им низходящи наследници при равни квоти.

Установи се също така, че към момента на депозиране на исковата молба и до настоящия момент ответниците владеят имота, живеят в него, ремонтират го, но без наличното и годно правно основание за размера на ¾ ид. части от него и упражняват владението като собственици върху целия имот неправомерно.

Първоначално първите двама ответници държали имота за тогавашните собственици – техните родители, които тогава са били живи. Самите родители са ги помолили да останат да живеят в имота. В хода на съдебното следствие, от свидетелските показани, твърде противоречиви, не се доказа по безспорен и категоричен начин, осъществявано владение, а не държане върху имота в един по-ранен момент, откогато осъществяваното от тях държане до този момент да се е трансформирало във владение. В част от свидетелските показания се твърди, че бащата Х. бил дал имота, а в други – че имал намерение да даде имота в бъдеще време, но в крайна сметка не бе установено осъществено ли е всъщност такова „даване”. След смъртта му до 2006 г. ответниците по никакъв начин не показвали пред останалите наследници намерението си да държат имота като свой собствен, нито са били предприети конкретни действия в тази насока, във връзка с намерението им да се разпореждат с имота като свой собствен. Такива действия биват предприети едва през 2006 г., когато ответниците се снабдяват с нотариален акт и чувствайки се вече като собственици върху целия имот, започват ремонт. Установи се безспорно, че приживе наследодателката Х. М., а също така и А.М. и М.М., при завръщането си в България, несъмнено са показвали своене на имота (подават жалба до РП Котел, след като разбират, че първата ответница се била обсебила имота), което изключва възможността първите двама ответници да са придобили имота по давностно владение, владеейки го в продължение на повече от десет години спокойно, явно, необезпокоявано, несъмнително, постоянно и с намерението да го държат като свой собствен. Също така ответниците не биха могли да осъществят фактическо владение върху имота преди смъртта на своята майка Х. М., тоест преди 2003 г., а с оглед датата на предявяване на настоящия иск, такъв десетгодишен срок не би могъл да бъде налице. Началният момент на владението е поставен едва със снабдяването им с констативен нотариален акт и едва тогава ответниците започват да демонстрират спрямо останалите съсобственици намерението си да държат и владеят имота като свой собствен и започват да гонят ищите, а след две години, го даряват на своя син – третия ответник. До предявяване на иска през 2010 г. в тяхна полза не е изтекла предвидената в чл. 79, ал. 1 от ЗС десет годишна придобива давност, поради което носители на правото на собственост продължават да бъдат и ищците. От друга страна, ответниците владеят имота без основание, поради което са налице предпоставките на чл. 108 от ЗС и предявеният ревандикационен иск е доказан по основание. Следователно предявеният иск по чл. 108 от ЗС следва да бъде уважен, а с оглед молбата на ищците, нотариалните  актове за собственост № 99, том ІІ, нот. дело № 483/2005 г. на Нотариус Андон Великов и нотариален акт № 57, том ІІ, нот. дело № 233/2007 г. на Съдията по вписванията при РС Котел на ответниците, да бъдат обезсилени при условията на чл. 537, ал. 2 от ГПК до размера над  ¼ ид. ч.

Третият ответник може да придобие имота в резултат на прехвърлителна сделка, осъществена между него от една страна, в качеството му на надарен, и от друга, неговите родители, в качеството им на дарители, само ¼ ид. ч. от процесния имот, тъй като принципно никой не може да прехвърли повече права отколкото има. Тъй като първата ответница не е придобила целия имот по давност, като собственик по наследство на ¼ ид. ч. , е прехвърлила реално ¼ ид. ч. от него. В тази връзка, собствеността върху процесния имот принадлежи на наследниците по права линия по равни квоти, поради което съдът счита предявения иск за основателен и доказан и като такъв следва да го уважи, както и претенцията за направените по делото разноски

Ръководен от изложеното до тук, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА  на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на Е.Х.К., ЕГН **********, Али И.К., ЕГН ********** и И.А. К., ЕГН ********** ***, че М.Х.М., ЕГН **********, Х.Х.С., ЕГН **********, А.Х.М., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес адвокат М.М.,*** и Е.Х.К., ЕГН ********** ***, че са съсобственици по наследство при равни квоти, а именно с по ¼ (една четвърт) идеална част от недвижим имот, находящ се в село Ябланово, община Котел, а именно дворно място от 4 238 кв. м., съставляващо поземлен имот с идентификационен номер 87031.502.661 по кадастралната карта на селото, с построени в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ 37 кв. м., паянтова стопанска сграда с обем 38 куб. м. и паянтов навес със обем 92 куб. м., при граници: ПИ № 87031.502.660; ПИ № 87031.502.670; ПИ № 87031.502.1041; ПИ № 87031.502.662; ПИ № 87031.502.2133 и ПИ № 87031.502.1062, който имот е идентичен с поземлен имот с планоснимачен номер 118, в квартал 45 по устройствения план на селото, одобрен със Заповед № 64/09.01.1964 г. и с поземлен имот с планоснимачен номер 661 по устройствения план, одобрен със Заповед № 373/15.12.1992 г., с

ОБЕЗСИЛВА  на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, до размера над ¼ (една четвърт) идеална част, нотариални актове № 99, том ІІ, нот. дело № 483/2005 г. на Нотариус Андон Великов и № 57, том ІІ, нот. дело № 233/2007 г. на Съдията по вписванията при РС Котел.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Е.Х.К., ЕГН **********, Али И.К., ЕГН ********** и И.А. К., ЕГН ********** ***,  ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на М.Х.М., ЕГН **********, Х.Х.С., ЕГН **********, А.Х.М., ЕГН ********** *** сумата 565.00 (петстотин шестдесет и пет) лева, представляващи направени от него разноски по делото за държавна такса, адвокатски хонорар и депозит за преводач.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС Сливен, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                  С Ъ Д И Я: