Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер  ...........,  16 декември 2010 г. , град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД   КОТЕЛ, граждански  състав, на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година, в публично съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : ………………………………

……………………………….

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : …………................………..

……………...............……..

секретар С.П. ………..………………...…………………………………...………………………….

прокурор …………………….………………..……………………………………..…………………...……………

като разгледа докладваното от Председателя ЙОВКА  БЪЧВАРОВА гражданско дело номер 206 по описа за 2009 год., за да се произнесе, съобрази следното:

      Ищци в производството са С.П.П., Г.П.Т. и Т.П. ***. Трите ищци твърдят, че са наследници на П  Т. С.. Т. Г., поч. на 12.06.1981 г., който придобил по наследство от баща си Т. С.Г.. С. К.), поч. на 11.01.1970 г., дворно място, съставляващо парцел ІХ, в кв.6 по плана на село Пъдарево, заедно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка. Към разписния лист на плана на селото от 1928 г. Тодор Славов Георгиев (Караславов) бил записан като собственик на парцели V-2 и VІІ-2 в кв.28, като парцел V бил разделен на два парцела - V-2 и VІ, незаконосъобразно, според ищците. През 1957 г. била открита процедура по отчуждаване на терени за нуждите на културен дом и с протокол от 15.07.1957 г. била извършена оценка на парцел V в кв.28, собственост на наследодателя на ищците, но определеното обезщетение не било заплатено на наследодателя им, поради което се твърди, че отчуждителното производство не било приключило и Община Котел неправомерно била заела имота.

През 1976 г. бил приет нов регулационен план, действащ и към момента, по който бившият парцел V бил заснет като парцел ІХ, състоящ се от два имота - с пл.№ 74 и с пл.№ 75. Имот пл. № 75 представлявал магазин. При действието на този план Т. С.Г..) бил признат за собственик на дворно място, съставляващо парцел ІХ, в кв.6, за който ищците твърдят, че е идентичен с бившия парцел V-2. В спорния имот бил построен магазин, който се ползвал от селската кооперация, която в последствие го продала. Към момента Община Котел владеела терена като собственик и оспорвала заявените от ищците права. Твърди, че отчуждаването на имота било незаконно, поради което с влизане в сила на ЗВСВОНИ собствеността била възстановена в лицето на ищците (като наследници на лицето, от което имотът бил отнет) по силата на самия закон. Ищците молят съда да признае за установено по отношение на ответника, че са собственици на терена, съставляващ УПИ № ІХ в кв.6 по ПУП на село Пъдарево и Община Котел да бъде осъдена да им предаде владението върху реално определена част от имота, означена като пл. № 75. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

      В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва. Навеждат се следните възражения :

1.       че имената П. Т.С.и. П. Т. Г. не са имена на едно и също лице;

2.      че имената Т. С. Г. и Т. С. К. не са имена на едно и също лице;

3.      че по силата на нотариалния акт от 1979 г. Т. С.Г. не е бил признат за собственик на целия парцел ІХ;

4.      че дължимото обезщетение в процедурата по отчуждаване е била заплатено;

5.      че парцел ІХ-74 в кв.6, описан в нотариалния акт от 1979 г., не е могъл да бъде обект на право на собственост, поради което нотариалното удостоверяване било нищожно;

6.      че Община Котел била придобила собствеността върху част от парцел ІХ по силата на давностно владение, осъществявано от 1958 г., продължаващо и към момента.

С доклада по делото съдът е дал правна квалификация на предявения иск и е приел, че е сезиран с иск по чл.108 от ЗС за ревандикация на неоснователно владян от ответника недвижим имот

В съдебните заседания ищците се явяват лично и се представлява от адв. М. К. от АК Бургас, които поддържат предявения иск.

            В съдебните заседания Община Котел се представлява по пълномощие от адв. С. Р. от АК Сливен, които поддържа отговора и направените с него възражения и оспорвания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

За село Пъдарево, община Котел са одобрени два регулационни плана – старият план, одобрен през 1928 г., и действащият към момента план, одобрен през 1976 г. По делото са представени скици по плана от 1928 г. Първата скица е издавка от плана към момента на одобряването му през 1928 г. и касае имот пл. № 2 в кв.28, за който в исковата молба се твърди, че е принадлежал на дядото на ищците – Т. С. Г. Към него момент за имот пл. № 2 са били отредени два парцела – V-2 и VІІ-2. Парцел V-2 е образуван основно от терена на имота и урегулиране с малки придаваеми части от имот пл. № 2 и общинско място. Парцел VІІ-2 е образуван основно от терена на имот пл. № 2 и урегулиране с малки придаваеми части от имот пл. № 3 и общинско място.  От страна на ищците се представи скица, издадена през 1938 г., на която са отразени парцели V-2 и VІІ-2 и встрани е записано „Т. К.”. В съдебно заседание, проведено на 16.03.2010 г. съдът на основание чл.193 от ГПК откри производство по оспорване на представения документ и указа на ответната страна, че носи тежестта да докаже неговата неистинност. Тъй като такива доказателства не бяха представени, съдът обсъжда оспорения документ в съответствие с доказателствената сила, която му придава ГПК. В частта му осносно записването „Т. К.” представеният документ няма характер на официален свидетелстващ документ, тъй като записването е най – вероятно въз основа на разписния лист към плана, доколкото не е посочен титул за собственост нито в скицата, нито по делото се представиха доказателства, които да легитимират Т. К. като собственик на имота, поради което съдът обсъжда записването в съвкупност с всички останали данни по делото. 

При действието на плана от 1928 г. са настъпвали изменения в регулационните предвиждания, но преписката по изменението на плана не е запазена в Община Котел, нито е запазена и разписната книга към него. По делото е приложена и извадка от плана от 1928 г. след частичното му изменение. При изменението основно от имот пл. № 2 са образувани четири парцела – V-2, VІ-селкоп, VІІ-2 и VІІа-2, като парцел V-2 се образува основно от терена на имот пл. № 2 и урегулиране с малки придаваеми части от имот пл. № 13 и общинско място, а парцел VІ – за селкоп се образува на терена на имот пл. № 2. С това изменение са нанесени новопостроените сгради – масивна двуетажна сграда-културен дом в новообразувания парцел VІІ-2 и двуетажна масивна жилищна сграда-магазин, построен в новообразувания парцел VІ. Въпреки че не е запазена преписката аз частичното изменение на плана, съдът приема, че представения от страна на ищците протокол от 15.07.1957 г. е съставен именно във връзка с предприетото изменение. Според този протокол, на 15.07.1957 г. комисия, назначена по реда на чл.85 от ППЗПИНМ (неправилно посочено в протокола чл.67) със заповед № 261 / 19.11.1956 г. на председателя на Околийския народен съвет Котел, за да оцени имотите, подлежащи на отчуждаване по регулационния план, понеже попадат на терена, определен за културен дом, селсъвет и поща. По т.2 от протокола комисията е оценила част от имота, находящ се в кв.28, парцел V, собственост на Тодор Караславов, състоящ се от дворно място от 724.50 кв.м., селскостопанска постройка, полумасивен дюкян и плодни дръвчета. По делото не можа да се установи коя част от имота е била оценена и отчуждена. Площта на целия парцел V-2 е изчислена от вещото лице Х. *** графоаналитични данни. Ако се предположи, че всички построени в парцела сгради са били нанесени на плана (което най – вероятно не е така), излиза, че комисията е оценявала или северозападната или североизточната част от имота.

Следващият сегадействащ регулационен план на селото е приет през 1976 г. По този план е образуван парцел ІХ-74, отреден „за младежки дом”. Под пл. № 75 на плана е заснет терена, върху който е построен магазинът и склад зад него и имотът включва магазина, склада, подхода към магазина и малка прилежаща част около магазина. Парцелът се образува от терена на поземлен имот пл. № 74, поземлен имот пл. № 75 (спорния имот) и части от съседните имоти. Поземлен имот пл. № 75 е разположен в югоизточната част на парцел VІ по вече отменения план от 1928 г.

Па настоящото дело е приложен препис от нотариално дело № 353/2007 г. на СВ при РС Котел, по което Потребителна кооперация „Грозд” е била призната за собственик въз основа на представени писмени документи на две сгради – магазин и склад, построени в ПИ № 75, като теренът е общинска собственост. По това нотариално дело е била приложена строителна документация за строежа на магазина, разработена от Окръжна проектантска организация Бургас. Приложени са чертежите от фаза „Конструктивна” на проекта за магазина, изготвени и одобрени през 1959 г.

По делото е представен нотариален акт № 43/11.05.1979 г. по нотариално дело № 77/1979 г. на РС Котел, с който Петър Тодоров Славов е бил признат за собственик на недвижим имот в село Пъдарево, представляващ дворно място с построени върху него масивна жилищна сграда, полумасивна лятна кухня и полумасивна стопанска постройка, състоящо се от 1 980 кв.м. застроена и незастроена площ, съставляващо парцел ІХ-74 в кв.6 по плана на село Пъдарево, при граници : улица, Джендо Йорданов Джендов, И.И. Добрев, Стоян Славчев Симеонов и търговски дом. Според вещото лице Х., площта на УПИ (парцел) ІХ в кв.6 е 3 086 кв.м., на имот пл. № 74 – 1 980 кв.м. и на имот пл. № 75 – 620 кв.м. В тази връзка правилни са възраженията на ответната страна, че с нотариалния акт П. Т. С. е бил признат на несъществуващ имот. Съпоставяйки площта на парцела и на имота, съдът стига до извода, че П. Т.С.е признат за собственик не са парцела, а на имота.

От съпоставката между оценителния протокол и нотариалния акт и след като съдът се съобрази с площта на имотите, изчислена от вещото лице, стигна до извода, че комисията е оценявала имот пл. № 75, независимо че между оценената площ и площта, изчислена от вещото лице, разликата е около 100 кв.м.

От страна на ответната страна се оспори твърдението на ищците, че П. Т. С. и П. Т. Г. са имена на едно и също лице, както и че имената на Т.С. Г.и Т.С. К. са имена на едно и също лице. В тази връзка не придава доказателствена сила на представената с исковата молба от страна на ищцата С.П. декларация, в която ищцата декларира, че имената на баща ù П. Т. С., посочени в удостоверението за наследници, и имената, посочени в нотариалния акт от 1979 г., са негови имена. Единственото обстоятелството, което може да се установи посредством представената декларация, е, че декларацията е подписана от лицето, което я е подписала, по което обстоятелството не се спори.

В съдебно заседание на 16.03.2010 г. съдът на основание чл.193 от ГПК откри производство на истинността на представените от страна на ищците две удостоверения за идентичност на имената на бащата на ищците и на дядото на ищците. Съдът указа на оспорващата страна, че носи тежестта да докаже неистинността на оспорените документи. По искане на ответната страна съдът изиска от Кметството в село Пъдарево документите, въз основа на които са издадени оспорените удостоверения. От кметството е изпратен препис от стр.305 на семейния регистър, в който дядото на ищците е записан с имената Т. С. Г., а бащата на ищците – с имената П. Т. Г.. Явно е, че Кметът на село Пъдарево не разполага с документи, от които да установи идентичността на имената, но истинността на оспорените документи се установи от разпита на свидетелите И.И. и С. Д. поради което съдът не изключва оспорените документи от доказателствения материал.

Горните факти съдът възприе след цялостна преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които кредитира изцяло, съобразно тяхната доказателствена сила, която им придава законът. Към доказателствения материал съдът приобщава и съдебно – техническата експертиза, след като прецени, че е компетентно и обективно изготвена. Съдът се довери на показанията на двамата разпитани по делото свидетели, след като прецени, че обективно изнесоха пред съда непосредствените си впечатления и показанията им не влизат в противоречие, а напротив, допълват събрания писмен доказателствен материал.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

По отношение на имота, за който ищците предявяват претенции за собственост : Ищците молят съда да признае за установено, че са собственици на УПИ ІХ в кв.6, отреден „за младежки дом”. В § 8, ал.7 от ПР на ЗУТ е предвидено, че правилата относно отпадането на отчуждителното действие на дворищнорегулационните планове не се прилагат за „действащите регулационни планове за обекти на публичната собственост.” За разлика от дворищната регулация по ЗТСУ, уличната регулация няма непосредствено отчуждително действие, поради което до провеждане и приключване на отчуждителното производство самостоятелни обекти на правото на собственост са поземлените имоти, за които е отреден УПИ ІХ в кв.6. Реално спорът по делото е за земята на поземлен имот пл. 75, за който съдът ще постанови решение по съществото на спора, а по отношение на УПИ ІХ в кв.6 съдът ще прекрати производството по делото като недопустимо.

Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ищците претендират, че собствеността върху УПИ ІХ се считала възстановена в тяхна полза по сила на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСВОНИ).

Възстановяване на правото на собственост по този закон се извършва при наличието на няколко предпоставки : имотът да е собственост на лицето, което се позовава на реституционния ефект, респ. на неговия наследодател; да е отчужден по някои от посочените в чл.1 и в чл.2 закона или имотът да е отнет без законово основание или отчужден не по установения законов ред; за него да не е получено обезщетение; към момента на влизане в сила на закона имотът да е собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми и еднолични търговски дружества по чл.61 от ТЗ; да съществува реално до размерите, в които е отчужден.

По първата предпоставка : Според чл.3, ал.1, изр.ІІ, правото на възстановяване на собствеността се установява от факта на отнемане на имота, т.е. до доказване на противното се счита, че лицето, от което имотът е отнет, е бил негов собственик, от което следва, че с влизане в сила на реституционния закон собствеността е била възстановена в полза на това лицата или на неговите наследници. Няма спор по делото, че от Т. К.е било отчуждено дворно място от 724.50 кв.м., представляващо част от собствения му парцел V в кв.28. Установи се, че Тодор Караславов е баща на трите ищци.

По втората предпоставка : Според разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ (нова, ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г., в сила от 22.11.1997 г.), възстановява се собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения  законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. Съдът споделя правните доводи на ищците, че имотът е отнет без законово основание, тъй като в полза на техния наследник не е било изплатено дължимото определено от оценителната комисия обезщетение. От ответната страна не се ангажираха доказателства, че обезщетението е било платено.  Според разпоредбата на чл.74а от ЗПИНМ, в редакцията ù както от 1956 г., така и от 1968 г., отчуждителното действие на уличнорегулационния план се поставя с обратна сила в зависимост от изплащането на обезщетение, освен в случаите, когато имотът е бил зает. Посочено е, че ако имотът е бил завзет от държавата дори и без обезщетяване на собственика до 1956 г., той запазва своя държавен или общински характер, а ако не е бил завзет и обезщетението не е било изплатено, ще е налице отнемане без законово основание по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, при което собствеността се възстановява по право.

По третата предпоставка : При отнемането на имота собственикът му не е бил обезщетен нито чрез заплащане на паричната му равностойност, нито с друг равностоен недвижим имот.

По четвъртата предпоставка : Към момента на влизане в сила на реституционния закон имотът да се намира в собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми и еднолични търговски дружества по чл.61 от ТЗ. Поначало към датата на влизане на закона в сила всички имоти, които не са били лична или кооперативна собственост, са били имоти на държавата, обществените организации или техни фирми. Община Котел е придобила собствеността върху имота по силата на §7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА (обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г., в сила от 17.09.1991 г.), тъй като към него момент той е представлявал част от общинската инфраструктура от местно значение, понеже се е ползвал за “търговско обслужване” на населението на село Пъдарево и липсват данни имотът да е бил включен в капитала, уставния фонд или да се води по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество. С нотариален акт от 2007 г. кооперация „Грозд” е била призната за собственик само на постройката въз основа на писмени доказателства. За доказателства по нотариалното дело е била представена строителната документация и за съда е непонятно как нотариусът е стигнал до извода, че именно тази кооперация е собственик на постройката, тъй като от строителната документация не става ясно кой е възложителя по проекта. Този нотариален акт не може да доведе до извода, че към 22.11.1997 г. имотът е бил собственост на кооперация „Грозд”.

По петата предпоставка : Възстановяването на собствеността по реда на ЗВСВОНИ е обусловено от реалното съществуване на имота до размера, в който е бил отчужден (чл.1, ал.1 и чл.2, ал.3 от закона). Целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не и да се възстанови предишното им състояние, вид и предназначение. По силата на плана от 1976 г. отчужденият имот е предназначен за обществено обслужване. От оценителния протокол е видно, че върху отчуждения терен са били построени различни видове постройки, които е безспорно, че са съборени и на същото място е била построена нова сграда – магазин и в този случай в решение № 1031 / 12.07.1999 г. по гражд. дело № 1338/98 г., ІV г.о. е прието, че имотът, в това число и застроеният терен, не съществуват реално във вида, в който е бил одържавен, поради което реституцията е невъзможна.

До влизане в сила на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (обн., ДВ, бр.107 от 1997 г.) беше без значение дали извършеното строителство е законно, тъй като реституционният закон не поставя такова изискване – единственото релевантно обстоятелство беше съществуващото в имота фактическо положение при влизане в сила на ЗВСВОНИ. С т.1 от ТР № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС тази предпоставка е коригирана по отношение на имотите по чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ с оглед разпоредбата на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ, според която ако върху одържавена, отчуждена или незаконно отнета земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание или след 25.02.1992 г., когато влиза в сила ЗВСВОНИ, собствеността върху земята се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респ. извършилия промените, се уреждат съгласно чл.72 и чл.74 от ЗС. Следователно, незаконното строителство не е пречка за реституцията. Според тълкувателното решение, под незаконен строеж по смисъла на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ следва да се разбира или строеж, извършен без надлежни строителни книжа, или извършен след възстановяване на собствеността от несобственик. Извън горните хипотези строежът се счита за законен и съставлява пречка за възстановяване на собствеността, освен ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен парцел съобразно нормативите на устройството на територията.

По делото са приложена строителна документация, разработена от Окръжна проектантска организация Бургас, фаза „Конструктивна”, което означава, че за построяването на магазина е разработен проект и не може да се приеме, че липсват строителни книжа и документи, независимо че не са запазени. Наличните документи към настоящия момент са сериозна и неопровержима индикация, че за построяването на магазина е била разработена и утвърдена строителна документация, което прави строежът законен. Още повече че строежът на магазина е реализиран като мероприятие на уличната регулация и само на това основание може да се стигне до извод за законността му. Наличието на законен строеж върху отчуждения имот води до неоснователност на предявената от ищците претенция, че за тях реституцията е настъпила по силата на закона. За ищците е налице възможността да претендират обезщетение по реда на ЗОСОИ.

Тъй като ищците не успяха до докажат, че са собственици на процесния недвижим имот, отпада необходимостта да бъде изследвани останалите елементи от фактическия състав на чл.108 от ЗС – дали Община Котел владее имота и дали го владее на правно основание.

Неоснователността на предявения иск не налага обсъждане на направеното от страна на Община Котел възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Само за пълнота следва да се отбележи, че по силата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ се заличава изтеклата до 21.11.1997 г. давност, тъй като имотите, които са били завзети незаконно от държавата, всъщност не са променяли собствеността си и не са станали държавна собственост, следователно биха могли да бъдат придобити от всяко трето лице, с оглед на което е изключено приложението на чл.86 от ЗС относно забраната за придобиване по давност на държавни имоти. Имотите, подлежащи на възстановяване по ЗВСВОНИ, могат да бъдат придобивани по давност само занапред и давностният срок тече от влизане в сила на чл.5, ал.2 – от 21.11.1997 г. При това положение съдът, дори и да беше приел, че са били налице всички предпоставки за реституиране на имота по реда на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, предявеният иск пак би бил отхвърлен, но на друго основание – като погасен по давност, тъй като по делото не се установи от 21.11.1997 г. до 10.11.2009 г. давността да е била прекъсвана на основанията, посочени в чл.116 от ЗЗД и чл.81 от ЗС.

Предвид изхода на процеса съдът следва да осъди ищците да заплатят (всеки един от тях по равно, съобразно квотите им от правото на собственост) на Община Котел сумата 960.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от С.П.П., ЕГН **********,***, Г.П.Т., ЕГН **********,***, и Т.П.Р., ЕГН **********,***, с искане да се признае за установено в отношенията между ищците и ответника Община Котел, че ищците са собственици по реституция, настъпила по силата на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, на земята на недвижим имот, находящ се в село Пъдарево, община Котел, представляващ поземлен имот пл. № 75 в кв.6, за който е отреден парцел ІХ – „за младежки дом”, с площ на имота 620 кв.м., и Община Котел да бъде осъдена да им предаде владението върху описания имот.

ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производството по делото в частта му, в която ищците молят съда да признае за установено в отношенията между тях и Община Котел, че са собственици по реституция, настъпила по силата на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, на реално определена част в размер на 620 кв.м. от УПИ ІХ- „за младежки дом” в кв.5 по плана на село Пъдарево, съвпадаща в очертанията на поземлен имот с пл. № 75.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК С.П.П., ЕГН **********,***, Г.П.Т., ЕГН **********,***, и Т.П.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ по равно на Община Котел сумата общо в размер на 960.00 (деветстотин и шестдесет) лева, представляващи направени по делото разноски.

            РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му  на страните, че е изготвено, а в прекратителната му част с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред същия съд.                            

П Р Е Д С Е Д А Т Е  Л :