Р Е Ш Е Н И Е

68

28.10.2011 г., гр. Котел

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав, на двадесети април, през две хиляди и единадесета година, в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЧЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ......................

.........................

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ......................

........................

секретар С.П. .............................................................................................................. прокурор: .................................................................................................................................... като разгледа докладваното от съдията И. Ченков гражданско дело № 99 по описа на РС Котел  за 2009 г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Предявен е иск от Ж.Ж.Е. *** Загора, против Ж.И.Е., И.Ж.Е. и Р. Грудева Е. ***, за прогласяване на нищожността на нотариалната сделка, с която първият ответник Ж.Е., като пълномощник на Н. Ж. Е., починала на 01.02.1995 г. е прехвърлил срещу задължение за гледане и издръжка, на втория ответник И.  Ж.Е. , собствената преди датата на смъртта на Н. Ж. Е. ½ ид. част от недвижим имот, находящ се в село Седларево, представляващ УПИ Х-110, в кв. 12 по плана на село Седларево, ведно с изградените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от избено помещение с площ 11 кв. метра, първи етаж, със застроена площ 20 кв. метра и втори етаж, със застроена площ 68 кв. метра, масивна лятна кухня, със застроена площ 12 кв. м., паянтов гараж със застроена площ 18 кв. метра и два броя стопански постройки с общ застроен обем  120 куб. метра,            поради липса на представителна власт и съгласие от страна на наследниците на Н. Ж. Е., към дата на изслушване на сделката – 22.02.1995 г. която сделка е обективирана в нотариален акт № 63, том ІІ, нотариално дело № 538/1995 г. на РС гр. Сливен, както и да се прогласи нищожността на последвалите със същата ½ идеална част, а именно дарението на същата от И.Ж.Е. и Р. Г. на дъщеря си Г.И.П., обективирана в нотариален акт № 28/27.02.2003 г., а също така и последвалата след това сделка, с която пък дъщерята Г.П. продава на баща си И.Е.  същата ½ идеална част от описания недвижим имот. Ето защо ищецът моли съда да отмени нотариални актове № 63, т. ІІ, дело № 538/1995 г. на РС Сливен; № 28, том І, дело № 24/2003 г.  и нотариален акт № 19, том ІІІ, дело № 263/2004 г. – и двата на нотариус Николай Бъчваров, в частта им, с която е извършено нищожно разпореждане с ½ ид. част от имота, която преди датата на смъртта 01.02.1995 г. е принадлежала на майката Н. Ж. Е.. В исковата си молба ищецът описва последвалите прехвърляния и сделки, след тази, обективирана в нотариалния акт от 1995 г.

            В отговора от ответниците се твърди, че искът е недопустим поради липса на правен интерес; че ищецът е трето лице, извън договорните отношения на страните по двата нотариална акта; че бащата Ж.И.Е. се е разпоредил с чужд имот, като е продал неговата 1/8 ид. ч., получена по наследство от майката на ищеца Н. Ж. Е. и получена преди изповядването на сделката. Молят делото да бъде прекратено, а в случай, че съда не го прекрати, оспорват иска изцяло, че страните по настоящото дело не са били страни по договора. Признава се факта, че Ж.И.Е. се е разпоредил с идеални части от имота. Позовавайки се на ЗЗД твърдят че продажбата на чужд имот, не е основание за нищожност на договора. Молят съда да отхвърли иска, претендират се разноски.

            В с. з. ищецът, редовно призован, явява се лично и се представлява от адвокат Ч., който поддържа претенцията и моли съда да я уважи. За ответниците, редовно призовани, се явява адвокат С. Б., която поддържа становището си, изразено в отговора и моли съда да отхвърли предявената претенция, като претендира за присъждане на разноските.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Приживе майката на страните е упълномощила съпруга си Ж.И.Е., първия ответник, с правото да прехвърли на единия от синовете – И.Е., нейната идеална част от подробно описания недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до края на живота й. С факта на настъпване на смъртта на майката на 01.02.1995 г. тези права се прекратяват и в по-късен момент същата не е могла да бъде представлявана. Независимо от този факт, на 22.02.1995 г. Ж.Е. прехвърля чрез договор за издръжка и гледане на ответника И.Ж.Е. с нотариален акт № 63, т. ІІ, дело № 538/95 г. описания недвижим имот. Нотариусът, изповядващ сделката не е бил уведомен за междувременно настъпилата смърт на майката Н. Е. и че реално, към този момент, тя не би могла да бъде представлявана, поради което е изготвил нотариален акт № 63/1995 г.

След този момент, приобретателят И.Е. и неговата съпруга Р.Е. даряват описания имот на своята дъщеря Г.П. с нотариален акт № 28/2003 г.

Малко по-късно дарената Г.П. продава на баща си И.Е. – дарителят от предходната сделка, същия недвижим имот, оформено с нотариален акт № 19/2004 г.

С решение по гр. д. № 107/2006 г. на РС Котел, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е развален договора по нотариален акт № 63/1995 г. по силата на който Ж.Е. е прехвърлил на сина си И.Е. собствената си ½ ид. ч. от имота, както и е обявил за относително недействителна по отношение на Ж.Е. сделката по нотариален акт № 28/2003 г., като искът за обявяване на относителната недействителност на целия договор в частта му на ½ ид. ч. от правото на собственост е отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 432, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 28/2003 г. в частта му над ½ ид. ч.

Съдът е обявил за относително недействителна по отношение на Ж.Е. и сделката по нотариален акт № 19/2004 г. , като иска за обявяване на относителната недействителност на целия договор в частта му на ½ ид. ч. от правото на собственост е отхвърлен като неоснователен. На основание чл. 432, ал. 2 от ГПК (отм.) нотариален акт № 19/2004 г. е отменен в частта му над ½ ид. ч.

Към момента на сключване на сделките,  ответниците И. и Р. Еневи, както и тяхната дъщеря, са знаели, че първата сделка е сключена, след като майката Н. Е. е починала и не е могла да бъде надлежно представлявана. Към датата на нейната смърт 01.02.1995 г. се е открило наследството й, като наследодател и нейната ½ ид. ч. от процесния имот, като част от наследствената маса, след тази дата е станала собственост на наследниците й по закон и само те към него момент са имали правото да се разпореждат с тази ½ ид. ч. от имота общо или всеки с полагащата му се по закон собствената ид. част.

В този смисъл разпореждането с тази една втора ид. част от имота, извършено от бащата Ж.Е., като пълномощник на майката, по силата на нотариален акт № 63/95 г. се явява нищожно, предвид липсата на съгласие от страна на вече собствениците по закон на тази идеална част към датата на сделката – 22.02.1995 г. Ответникът Ж.Е. се е разпоредил с идеална част, която не притежава изцяло. Предвид тази нищожност, нищожни се явяват и последвалите сделки с процесната ½ ид. част от имота, обективирани в нотариални актове № 28/2003 г. и № 19/2004 т.

В тази връзка ищецът Ж.Е., като наследник на своята майка Н. Е., се явява собственик на 1/8 ид. ч. от откритото наследство към датата на смъртта.

Сделката, обективирана с нотариален акт № 63, том І-, нот. дело № 538/1995 г. на РС Сливен, се явява недействителна и нищожна в частта й, в която Ж.Е. се е разпоредил с ½ ид. част от описания имот, като пълномощник на своята съпруга Н. Е., след датата на прекратяване на пълномощието, поради факта на нейната смърт и по смисъла на чл. 41, ал. 11 от ЗЗД, сделката е сключена от лице без представителна власт, без съгласието на останалите собственици – сънаследници.

Съдът взе предвид всички приложени по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност, а именно нотариални актове, скици, удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, удостоверение за наследници, решение № 22 от 09. юни 2008 г. постановено по гражданско дело № 107/2006 г. на РС Котел.

Поради факта, че в хода на съдебното производство, ответникът Ж.И.Е. е починал, видно от акт за смърт № 662 от 25.05.2010 г. на Община Сливен, съдът е конституирал като ответник по делото К.Ж.С., сестра на ищеца Ж.Ж.Е. и на ответника И.Ж.Е..

Предвид така изяснената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Главният иск е по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД – конститутивният иск, с който се иска разваляне на сключения ненаименован договор за издръжка и гледане, с който на ответника И.Ж.Е. е прехвърлена собствеността върху описания недвижим имот.

На 22.02.1995 г. е сключен договор, по силата на който И.Е. е прехвърлил на сина си И.Е. собствената си ½ идеална част от описания недвижим имот, срещу задължение за гледане и издръжка. При сключване на сделката ищецът Ж.Е. е действал лично за себе си и като представител на съпругата си Н. Е., която в действителност към този момент е била починала и следователно не е съществувала правна възможност да бъде представлявана. Със смъртта, имуществената общност между нея и прехвърлителя се е прекратила по силата на закона. Съдът приема за установено, че СИО е прекратена при равни дялове. Следователно, след смъртта на Ненка Е., т. е. след 01.02.1995 г. Ж.Е. е станал собственик на ½ идеална част от имота по силата на прекратената СИО. По силата на наследяването той е придобил и ¼  идеална част от останалата ½ идеална част от имота, но тълкувайки сделката, съдът стига до извода, че волята му е била приобретателят да се грижи за него и за съпругата му до края на живота им. В този смисъл липсва воля за отчуждаване на тази 1/8 идеална част от имота, която Ж.Е. е получил по наследство от починалата си съпруга. В този случай съдът приема, че Ж.Е. се е разпоредил със собствата си ½ идеална част от имота, като за останалата ½ идеална част сделката е частично нищожна на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, тъй като липсва съгласие към момента на сделката, Н. Е. е била вече починала и тя не може да се явява прехвърлителка. Също така сделката е с невъзможен предмет, при положение, че Н. Е. е била починала, изпълнението на поетото в договора задължение от страна на И.Е. – да се грижи за нея и да я издържа до края на живота й, е невъзможно.

По изложеното до тук, съдът следва да постанови решение, с което да уважи иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД частично и да развали договора за издръжка и гледане до ½ идеална част  - тази на починалата Ненка Е..

Що се касае до втория съединен иск по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, с който ищецът моли съда да прогласи нищожността на сделката по нотариално дело № 24/2001 г. (нот. акт № 28, том І) на нотариус Николай Бъчваров, с която И. и Р. Е. са дарили на третата ответница Г.П. описания недвижим имот, следва да бъде уважен до размера на ½ идеална част от него, която е принадлежала на починалата Н. Е..

Третият от съединените искове също е с правно основание чл. 135, ал.3 от ЗЗД, предявен от ищеца Ж.Е., с който моли съда да прогласи нищожността на сделката с която надарената Г.П. е продала на баща си  - ответника И.Ж.Е., обективирана в нотариален акт № 19, том ІІІ, нотариално дело № 263 / 2004 г. на нотариус Николай Бъчваров, до размера на ½ идеална част от описания имот, която също е принадлежала на починалата Ненка Е..

Към момента на сключване на сделките, ответниците, които са наследници и близки родственици на майката на Ж.Е., (нейни деца) са знаели, че първата сделка е сключена след като майка им е била починала. Същата не е могла да бъде надлежно представлявана. Към датата на смъртта – 01.02.1995 г. се е открило наследството на майката на Ж.Е., като наследодател и нейната една втора идеална част от процесния имот, като част от наследствената маса след тази дата е станала собственост на наследниците й по закон. Само тези лица са имали право след 01.02.1995 г. да се разпореждат с тази ½ идеална част от имота общо или всеки със собствената идеална част, която му се полага съобразно нормите на закона.

Разпореждането с тази една втора идеална част от имота, извършено от първия ответник Ж.Е. като пълномощник на починалата по силата на нот. акт № 63/1995 г. е нищожно предвид липсата на съгласие от страна на съсобствениците на тази идеална част към датата на сделката 22.02.1995 г. като ответникът се е разпоредил с идеална част, която не притежава изцяло. Нищожни предвид тази изначална нищожност на разпореждането с имота са и последващите сделки с процесната ½ идеална част от същия , обективирани в нотариален акт № 28/2003 г. и нотариален акт № 19/2004 г.  – и двата на нотариус Н. Б..

Горните обстоятелства се установяват от приложените и приети от съда документи. Разпоредителната сделка е била извършена 20 дни след смъртта на Ненка Железчева Е., тоест няма как да се приеме, че представеното пълномощно е удостоверявало надлежна представителна власт у прехвърлителя при извършената сделка. Последната е нищожна по смисъла на закона и следва да се обяви за такава в частта, с която прехвърлителят се е разпоредил с идеалната част на починалата Н. Е.. Липсата на валидно прехвърляне с първата сделка, води до недействителност и на последващите разпореждания със съответната идеална част от имота, още повече, че същите са договори, сключени между роднини по права линия, което отново сочи на извод за недобросъвестност при действията на тези лица.

С прогласяване на нищожността на описаните сделки в частта им до размера на ½ идеална част от описания имот, съдът,  на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, следва да отмени нотариален акт № 63, том ІІ, нотариално дело № 538/1995 г. на РС Котел; нотариален акт № 28, том І, нотариално дело № 24/2003 г. на нотариус Николай Бъчваров и нотариален акт № 19, том ІІІ, нотариално дело № 263/2004 г. на нотариус Николай Бъчваров, в частта им, с която е извършено нищожно разпореждане с ½ идеална част от описания недвижим имот, която преди датата на смъртта 01.02.1995 г. е принадлежала на майката Н. Е..

На основание чл. 81 от ГПК, съдът следва да присъди на ищеца направените по делото разноски, които да бъдат заплатени солидарно от ответниците И.Е., Р.Е., К.С. и Г.П..

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА за нищожна, сделката, обективирана в нотариален акт № 63, том ІІ, нотариално дело № 538/1995 г. на Районен съд Сливен, с която Ж.И.Е., като пълномощник на Н. Ж. Е., починала на 01.02.1995 г. е прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане, на И.Ж.Е., собствената преди датата на смъртта на Н.Е., ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в село Седларево и представляващ УПИ Х-110, в кв. 12 по плана на село Седларево, ведно с изградените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от избено помещение с площ 11 кв. метра, първи етаж, със застроена площ 20 кв. метра и втори етаж, със застроена площ 68 кв. метра, масивна лятна кухня, със застроена площ 12 кв. м., паянтов гараж със застроена площ 18 кв. метра и два броя стопански постройки с общ застроен обем  120 куб. метра, поради липсата на представителна власт и съгласие от страна на наследниците на Н. Ж. Е., която към датата на изслушване на сделката – 22.02.1995 г. е била починала.

ОБЯВЯВА за нищожни последващите след гореописаната сделка, две разпореждания в частта им до размера на  ½  идеална част от описания процесен  имот, а именно дарението на същата от И.Ж.Е. и Р.Г.Е. на Г.  И.П., обективирана в нотариален акт № 28, том І, нотариално дело № 24/2003 г. на нотариус Николай Бъчваров, както и сделката с която Г.И.П. продава на баща си И.Ж.Е., частта до ½ идеална част от имота, обективирана в нотариален акт № 19, том ІІІ, нотариално дело № 263/2004 г. на нотариус Николай Бъчваров.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № 63, том ІІ, нотариално дело № 538/1995 г. на РС Сливен; нотариален акт № 28, том І, нотариално дело № 24/2003 г. на Нотариус Николай Бъчваров и нотариален акт 19, том ІІІ, нотариално дело № 263/2004  г. на Нотариус Николай Бъчваров, в частта им, с която е извършено нищожно разпореждане с ½ идеална част от гореописания недвижим имот.

            ОСЪЖДА на основание чл. 81, ал. 1 от ГПК, И.Ж.Е., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване гр. Сливен, ул. „************” № **** Р. Г. Е., ЕГН ********** ***, Г.И.П., ЕГН **********,*** и К.Ж.С.,  ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Ж.Ж.Е., ЕГН ********** ***,  направените по делото разноски в общо в размер 700.00 лева, от които 500.00 лева за адвокатски хонорар и 200.00 лева - държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               СЪДИЯ: