Р Е Ш Е Н И Е                                № 67, т.І

                                                             № 67                                       стр(184-186

22.07.2009 г., гр. Котел

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав, на първи юли през две хиляди и девета година, в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: ......................

.........................

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ......................

........................

секретар С.П. .............................................................................................................. прокурор: .................................................................................................................................... като разгледа докладваното от съдията И.Ч. гражданско дело № 79 по описа на РС Котел  за 2008 г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал.1 и 3 от ЗЗД, с цена на иска ¼ от 3 830 лева, в размер на 957 лева.

            В исковата молба ищцата М. П. И., чрез пълномощника си адв. А. Г., твърди, че ответниците се явявали съпруга и деца на починалия й син Д. П. Д., бивш жител ***., с който приживе били сключили договор, по силата на който му прехвърлила ½ ид. ч. дворно място от 346 кв. м., съставляващо парцел ХІ-66, от кв. 36 по плана на гр. Котел, при граници: н-ци на А. Х. Х., С. Д. Ц., Й. П. Д., н-ци на Л. Д. и улица, ведно с ½ ид. ч. от застроените в него къща, пристройка и гараж с обща застроена площ 101 кв. м., срещу задължението на приобретателя Д. Д. да полага грижи за майка си – ищцата М. И., изразени в гледане и издръжка до края на живота й. Договорът бил оформен с нотариален акт № 38, том І, дело № 47/2000 г. на Нотариус Н. Б., с район на действие РС К.. В договора било посочено, че по това време приобретателят е бил в гражаднски брак с ответницата М. Д., поради което това право на собственост, съгласно презумпцията на чл.19, ал.1 и 3 от СК, е придобито от двамата съпрузи в условията на съпружеска имуществена общност. Ищцата твърди, че от момента на сключване на този договор, синът и снаха й не са изпълнявали задълженията си трайно и постоянно. На 08.09.06 г. починал синът на ищцата, като оставил свои законни наследници съпругата си – отв. М. Д. и двете си деца – ответниците И. и П. Д.. Задължението на първата ответница е възникнало веднага след сключването на договора, а задължението на вторите двама ответници – след смъртта на техния баща. Същите не изпълнявали поетите в договора ангажименти към ответницата. Внуците й не живеели в Котел и не проявявали никакъв интерес към баба си. Преди да почине синът на ищцата боледувал продължително и за него се грижела неговата майка – ищцата М. И.. Всички разходи за ел. енергия, вода, кабелна телевизия се поделяли по равно между нея и снаха й – отв. М. Д.. Ищцата, която е на 84 години, но била принудена сама да се грижи за себе си, да пере, да готви, да се грижи за дървата за отопление, след заминаването на снаха й за Р. през юни 2008 г. ищцата била ангажирала жена, която да й помага в домакинството.

            Моли съда да развали по отношение на отв. М. Д., И. Д. и П. Д., сключения на 04.07.200 г. (нот. акт № 38, том І, дело № 47/00 г. на Нотариус Н. Б.) договор по силата на който ищцата е прехвърлила на Д. Д. правото на собственост върху ½ ид. ч. от описания недвижим имот срещу гледане и издръжка. Претендират за направените по делото разноски.

             В постъпилия от пълномощника на отв. М. Д. и И. Д. отговор се твърди, че ищцата е била гледана и не й е липсвало нищо. Сама си приготвяла  ястия, разнообразна и в голямо количество зимнина. Твърди се, че ищцата прекарвала зимните осем месеца в София при своята дъщеря, а летните месеци се връщала в К.. Отричат факта, че ищцата се е грижила за болния си син. Твърдят, че ответниците направили ремонт и подобрения в къщата и са се грижили за ищцата, а отв. М. Д. й е купувала лекарства, палела е печката й, имала грижата за носене на дърва, цепенето им, готвела й. Твърдят, че ищцата искала да развали този договор, за да облагодетелства дъщеря си. Молят съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и неморален, поради обстоятелството, че ответниците са са били уведомени предварително, че не са знаели за сключения договор в този вид, да осъди ищцата да им заплати направените по делото разноски.

            В с. з. ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощника й адв. А. Г.. От ответниците, редовно призовани, не се явява никой, като първите двама ответници се представляват от адв. М. Г..

Съдът, след като обсъди дововите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 04.07.2000 г. ищцата М. П. И. е сключила със сина си Д. П. Д. договор, по силата на който му прехвърлила ½ ид. ч. от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 346 кв. м., съставляващо парцел ХІ-661 в кв.36 по плана на гр. Котел, при граници: наследници на А. Х. Х.; С. Д. Ц.; Й. П. Д.; наследници на Л. Д. и улица, ведно с ½ ид. ч. от застроените в него къща, пристройка и гараж с обща застроена площ 101 кв. м., срещу задължението на приобретателя Д. П. Д. да полага грижи за майка си ищцата М. П. И., изразени в гледане и издръжка до края на живота й. Оформили договора с нотариален акт № 38, том ­І, рег. № 496, нот. дело № 47/2000 г. на Нотариус Н. Б. с район на действие РС гр. К., приложен по делото. В този договор е посочено, че ищцата прехвърля ½ ид. ч. от процесния имот на сина си Д. П. Д., който по това време е бил в граждански брак с първата ответница М. Д.. Поради възмездния характер на договора и съгласно презумпцията на чл.19, ал.1 и 3 от СК, правото на собственост върху прехвърлената ½ ид. ч. от имота е придобито от двамата в условията на СИО. На 08.09.2006 г. починал синът на ищцата и приобретателя по договора Д. П. Д., като е оставил за свои законни наследници съпругата си – ответницата М. Д. и децата си – ответниците П. и И. Д.. Задължението на първата ответница е възникнало със сключване на договора, а на втората и третия ответник – след смъртта на баща им Д. Д.. Придобитите от него права са преминали в наследство и задължението за издръжка и гледане – съответно на наследниците му.

Ответниците не са изпълнявали поетите със сключения договор задължения ежедневно и редовно към ищцата и да я издържат. Същата е била възрастна жена, пенсионерка и се нуждаела от ежедневни грижи и парични средства. През зимните месеци от годината, е отивала да живее при своята дъщеря в София.

Вторите двама ответници не са живяли в К.. Вторият ответник И. Д. живее в гр. Р., а третата ответница П. Д. – живее в гр. С. и поради това не са изпълнявали поетото с договора задължение да гледат и издържат ищцата до нейната смърт. Съгласно сключения договор, те не са изпълнявали поетите с и задължения ежедневно и редовно да се грижат за ищцата и да я издържат.

По делото бяха разпитани единствено свидетелите, водени от ищцовата страна.

Съдът изслуша свидетелските показания на свидетелката М. Д., дъщеря на ищцата и свидетелката Г. Д., която се е грижила за ищцата и е изпълнявала някой домакински ангажименти към нея. Те установиха, че ищцата сама се е грижила за себе си и се е издържала – пазаруване, готвене, осигуряване на дърва за огрев, сама си е осигурила жена, която да й помага в домакинството. Съдът кредитира показанията им и не намери основание да се съмнява в достоверността им.

Ответната страна, въпреки заявеното в отговора си желание за разпит на водени от от тях свидетели, такива не бяха доведени от тяхна страна в с. з., въпреки, че съдът ги допусна с определение. По делото бяха неколкократно депозирани молби за отлагането му, поради заболяване и невъзможност за организиране на защита от страна на третата ответница П. Д., но до края на производството такава не бе представена.

Горната фактическа обстановка е несъмнено доказана. Съдът я прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото доказателства, тъй като същите не бяха оспорени от ответната страна. Съдът даде вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като те бяха безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. 

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: Предявеният иск с правно основание чл. 87, ал.1 и 3 от ЗЗД е основателен и доказан и като такъв, следва да се уважи.

Ищцата е легитимирана да води настоящото производство, тъй като по силата на сключения на 04.07.2000 г. договор за прехвърляне на недвижим имот между нея и синът й Д. Д., срещу задължение от страна на приобретателя за гледане и издръжка, оформен в нотариален акт № 38, том І, нот. дело № 47 / 2000 г. на Нотариус Н. Б.. Поетите договорни задължения от страна на приобретателя Диман Д., били по отношение на ищцата М. П. И..

Разгледан по същество искът е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи до размера на ½ идеална част от  недвижимия имот.

Налице е един алеаторен договор, по силата на който срещу придобиване правото на собственост, приобретателят Д. Д., а по силата на създалата се СИО и неговата съпруга (първата ответница) са поели задължението да осигурят гледането и издръжката на прехвърлителката (ицщата).

Почти от самото начало ответниците не са изпълнявали поетите задължения, не полагали дължимите грижи, както лично, така и чрез трети лица. Не осигурявали средства за издръжката и в пари. След смъртта на приобретателя Д. Д., ответниците по делото не са полагали никакви грижи и не са издържали ищцата. Длъжникът по алеаторния договор следва да осигури на прехвърлителя такава издръжка, която да е достатъчна той да посрещне всички свои насъщни нужди.  Изпълнението по договора трябва да бъде съответно на нуждите на прехвърлителя. Ответниците са длъжни да следят във всеки момент конкретните нужди на ищцата и да престират такава издръжка  и гледане, които да са съответни на конкретните й нужди. Доказа се, че това никога не е изпълнявано от приобретателите и неизпълнението на договора следва да бъде определено като съществено. Цялата грижа за ежедневието на ищцата била поета от самата нея, която е на 84 години, което е доказателство за интензитета на грижите, от които тя се нуждае. В договора изрично е предвидено задължение за издръжка и гледана до края на живота й.

Гореизложеното мотивира съда, че е налице цялостно виновно неизпълнение от договорната престация, което касае един продължителен период от време. Поради това следва да се развали сключеният с нотариален акт договор, с който е прехвърлен имота, до размера на ½ идеална част от недвижимия имот, тъй като в правото на ищцата е да иска разваляне на договора.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

РАЗВАЛЯ  по отношение на ищцата М. П. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К., ул. “А. С. Б.” № * и ответниците М. П. Д., ЕГН *********, от гр. К., ул. “А. С. Б.” № *, И. Д. Д., ЕГН **********, живущ **** и П. Д. Д., ЕГН **********, живуща ****, сключения на 04.07.2000 г. с нотариален акт № 38, том І, рег. № 496, нотариално дело № 47/2000 г. на Нотариус Н. Б., с район на действие РС К., договор, по силата на който М. П. И., ЕГН *********, с постоянен адрес гр. К., ул. “А. С. Б.” № *, е прехвърлила на Д. П. Д., бивш жител ***., починал на 08.09.2006 г. правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. К., ул. “А. С. Б.” № *, представляващ ½ идеална част от дворно място с площ 346 кв. м., съставляващо парцел ХІ-661 в кв. 36 по плана на гр. К., при граници: наследници на А. Х. Х.; Стефан Д. Ц.; Й. П. Д.; наследници на Л. Д. и улица, ведно с ½ идеална част от застроените в него къща, пристройка и гараж с обща застроена площ 101 кв. м., срещу задължението на приобретателя да полага грижи за прехвърлителката, изразени в гледане и издръжка до края на живота й, до размера от ½ идеална част от правото на собственост върху посочения имот, прехвърлено с договора, поради виновно неизпълнение на поетите задължения.

ДАВА на основание чл.115, ал.2 от ЗС, ШЕСТМЕСЕЧЕН срок на ищцата М.П.И., с посочени данни,  да извърши отбелязване на решението.

ОСЪЖДА М. П. Д., И. Д. Д. и П. Д. Д. – и тримата с посочени данни ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на М. П. И. с посочени данни, сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатски хонорар и сумата 50 (петдесет) лева, представляваща внесена от ищцата държавна такса за завеждане на делото.

ОСЪЖДА М. П. Д., И. Д. Д. и П. Д. Д. – и тримата с посочени данни ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС К. сумата 103.20 лв. (сто и три лева и двадесет стотинки), представляваща държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               СЪДИЯ: